Слънцето може да произвежда изключително мощни изблици на радиация по-често, отколкото предполагахме, съобщава „Ню сайънтист“.
Според проучване на слънцеподобни звезди такива „супер изригвания“ се случват веднъж на век и са придружени от бури от частици, които имат опустошителни последици за електрониката на Земята. Тъй като последната голяма слънчева буря, която засяга Земята, е преди 165 години, може би скоро ни очаква нова, предупреждават учените, но уточняват, че не е сигурно доколко Слънцето прилича на изследваните звезди, подобни на него.
Въпреки че преките измервания на слънчевата активност започват едва към средата на 20-и век, има и по-ранни данни за слънчеви бури. Знаем, че през 1859 г. нашата звезда е предизвикала изключително мощно слънчево изригване – изблик на светлинна радиация. Тези изригвания често се свързват с последващо изхвърляне на коронална маса (ИКМ) – мехур от намагнетизирани плазмени частици, който се изстрелва в пространството. Това изригване преди 165 години наистина е последвано от ИКМ, което удря Земята и предизвиква силна геомагнитна буря, регистрирана от астрономите по онова време и известна днес като „Събитието Карингтън“.
Ако подобно изригване се случи днес, то би могло да извади от строя комуникационните системи и електрическите мрежи. На Земята има и доказателства за много по-мощни бури доста преди Събитието Карингтън. Оценките на радиоактивните форми на въглерода в дървесните пръстени и ледените ядра показват, че Земята понякога е била обсипвана с частици с много висока енергия за периоди от няколко дни. Не е ясно обаче дали те са били резултат от еднократни, мощни слънчеви изригвания или от няколко по-малки. Не е сигурно също така дали Слънцето може да произведе толкова големи изригвания и бури от частици в рамките на едно изригване, информира БТА.
Честотата на тези следи на Земята, както и на свръхизбухванията, които астрономите са регистрирали на други звезди, предполагат, че тези гигантски изригвания обикновено се случват с интервал от много стотици до хиляди години. В днешно време Иля Усоскин от Университета в Оулу, Финландия, и негови колеги са изследвали 56 450 звезди и са установили, че слънцеподобните звезди изглежда произвеждат супер изригвания много по-често от предполагаемото. „Свръхизригванията при подобните на Слънцето звезди са много по-чести, отколкото смятахме досега, приблизително веднъж на един или два века“, казва Усоскин.
„Ако вярваме, че тази проекция за Слънцето е правилна, тогава очакваме суперизригване на Слънцето приблизително на всеки 100 до 200 години, а екстремните слънчеви бури – по досегашните ни данни, се случват приблизително веднъж на 1500 или 2000 години. Налице е несъответствие“. Усоскин и колегите му са измерили яркостта на звездите с помощта на космическия телескопа „Кеплер“ и са открили общо 2889 супер изригвания на 2527 от звездите. Енергиите на тези изригвания са били между 100 и 10 000 пъти по-големи от най-големите, измерени от Слънцето – като при Събитието Карингтън.
Все още не знаем дали такива супер изригвания предизвикват и събития с потоци от големи частици, за каквито имаме данни на Земята, казва Усоскин и допълва: Сегашните ни теории за Слънцето не могат да обяснят такива големи изригвания, а това повдига въпроса какво всъщност сме наблюдавали“. „Като изследване на звездни изригвания това изглежда наистина впечатляващо“, казва Матю Оуенс от Университета в Рединг, Великобритания, и добавя: „Явно колегите имат нови методи за откриване на изригвания с повишена чувствителност.“ „Доколко обаче това ни говори за активността на слънчевите изригвания, е по-трудно да се определи“, казва Оуенс, като пояснява: „Отчасти това е така, защото е трудно да се измери точно скоростта на въртене на другите звезди, които колегите са наблюдавали“. „Скоростта на въртене е важна, защото е свързана с начина, по който звездата генерира магнитно поле, а магнитното поле е свързано със силата на избухването“, обобщава Матю Оуенс.