Три месеца след раждането на първото си дете, Мари Константин – дъщерята на телевизионната водеща Гала – чува ужасяваща диагноза: рак на десния бъбрек. В емоционално интервю пред Мон Дьо по NOVA, тя разказва за най-трудния период в живота си – време, в което радостта от майчинството е била помрачена от борбата за живот.
„Изпратиха ме на ядрено-магнитен резонанс. След това ме извикаха в една малка стаичка. Казаха ми, че имам образувание на бъбрека“, споделя Мари. Причината за прегледа е счупено ребро – никой не предполага, че ще доведе до тежка диагноза.
Първите седмици след раждането на дъщеричката ѝ Лора преминават в страх и несигурност. Мари признава, че не е могла да се грижи за детето си, нито да го прегърне. „Не знаех дали Лора ще има майка“, казва тя.
С помощта на своя вуйчо, Мари заминава за Германия, където се подлага на операция. Днес образуванието е отстранено, но контролът остава строг – на всеки три месеца ѝ предстоят изследвания.
„Надявам се, ако след пет години отново съм на това място, да мога да кажа: ракът не е в мен“, казва с усмивка тя.
Най-силният ѝ стимул в борбата е именно дъщеря ѝ. „Някъде в този целия период разбрах, че съм станала майка. Забравих за себе си. Всяка мисъл беше за нея, за нейното бъдеще“, споделя Мари.
Въпреки страха и болката, тя успява да остане силна. Но признава, че най-много я е наранила болката в очите на майка ѝ – Гала, която преминава през изпитанието редом с нея.
- Реклама -
Три месеца след раждането на първото си дете, Мари Константин – дъщерята на телевизионната водеща Гала – чува ужасяваща диагноза: рак на десния бъбрек. В емоционално интервю пред Мон Дьо по NOVA, тя разказва за най-трудния период в живота си – време, в което радостта от майчинството е била помрачена от борбата за живот.
„Изпратиха ме на ядрено-магнитен резонанс. След това ме извикаха в една малка стаичка. Казаха ми, че имам образувание на бъбрека“, споделя Мари. Причината за прегледа е счупено ребро – никой не предполага, че ще доведе до тежка диагноза.
Първите седмици след раждането на дъщеричката ѝ Лора преминават в страх и несигурност. Мари признава, че не е могла да се грижи за детето си, нито да го прегърне. „Не знаех дали Лора ще има майка“, казва тя.
С помощта на своя вуйчо, Мари заминава за Германия, където се подлага на операция. Днес образуванието е отстранено, но контролът остава строг – на всеки три месеца ѝ предстоят изследвания.
„Надявам се, ако след пет години отново съм на това място, да мога да кажа: ракът не е в мен“, казва с усмивка тя.
Най-силният ѝ стимул в борбата е именно дъщеря ѝ. „Някъде в този целия период разбрах, че съм станала майка. Забравих за себе си. Всяка мисъл беше за нея, за нейното бъдеще“, споделя Мари.
Въпреки страха и болката, тя успява да остане силна. Но признава, че най-много я е наранила болката в очите на майка ѝ – Гала, която преминава през изпитанието редом с нея.
Турските власти са предотвратили опит за нелегален трафик на голямо количество наркотични вещества с крайна дестинация България. На митническия пункт „Гюрбулак“, разположен на границата...
Митнически служители на пункт „Капитан Андреево“ предотвратиха опит за незаконен внос на благородни метали на значителна стойност. При инспекция на лек автомобил, влизащ в...
Протестната вълна в страната не стихва, а претърпява еволюция в по-устойчива форма на гражданско недоволство. Тази теза изрази в ефира на предаването „Панорама“ Божидар...