След шокиращите разкрития за нечовешки условия в частния дом за възрастни хора в село Ягода, известен вече като „къщата на ужасите“, близка на починал мъж се обърна към NOVA с подозрения за нередности около смъртта му.
- Реклама -
63-годишният Светозар Лалев е настанен в дома през септември миналата година. По-малко от месец по-късно умира при, по думите на семейството му, „странни обстоятелства“. Сестра му Лилия Лалева разказа, че е решила да проговори едва сега – след като видяла какво се случва в институцията, в която брат ѝ е прекарал последните си дни.
„Посетих го на 5 октомври. Първоначално не ни пуснаха вътре. Изчакахме дълго, след което го изведоха в инвалидна количка. Беше в изключително неадекватно състояние“, споделя Лалева.
По думите ѝ Светозар е страдал от деменция, а съпругата му го настанила в дома, за който научила от интернет.
„Когато го заведохме, беше в добро състояние, ходеше сам. А по-малко от месец по-късно не можеше да говори и не можеше да се движи сам“, казва тя.
„Не ни позволиха да влезем в стаята му. Не беше комуникативен, изглеждаше като упоен. Само седмица след посещението ни получихме обаждане, че е починал“, допълва Лалева.
Семейството твърди, че и до днес не е получило яснота за точната причина за смъртта на Светозар Лалев.
След шокиращите разкрития за нечовешки условия в частния дом за възрастни хора в село Ягода, известен вече като „къщата на ужасите“, близка на починал мъж се обърна към NOVA с подозрения за нередности около смъртта му.
- Реклама -
63-годишният Светозар Лалев е настанен в дома през септември миналата година. По-малко от месец по-късно умира при, по думите на семейството му, „странни обстоятелства“. Сестра му Лилия Лалева разказа, че е решила да проговори едва сега – след като видяла какво се случва в институцията, в която брат ѝ е прекарал последните си дни.
„Посетих го на 5 октомври. Първоначално не ни пуснаха вътре. Изчакахме дълго, след което го изведоха в инвалидна количка. Беше в изключително неадекватно състояние“, споделя Лалева.
По думите ѝ Светозар е страдал от деменция, а съпругата му го настанила в дома, за който научила от интернет.
„Когато го заведохме, беше в добро състояние, ходеше сам. А по-малко от месец по-късно не можеше да говори и не можеше да се движи сам“, казва тя.
„Не ни позволиха да влезем в стаята му. Не беше комуникативен, изглеждаше като упоен. Само седмица след посещението ни получихме обаждане, че е починал“, допълва Лалева.
Семейството твърди, че и до днес не е получило яснота за точната причина за смъртта на Светозар Лалев.
На 9 ноември 2025 г., след кратко боледуване, почина световноизвестната оперна певица Стефка Евстатиева. Тъжната новина бе съобщена за БТА от Станислав Почекански, председател...
Правителството би допуснало „много тежка грешка“, ако предприеме стъпки към национализация на рафинерията „Лукойл“. Това заяви бившият президент Росен Плевнелиев в ефира на БТВ,...
1 коментар
Отношението и грижата към възрастните е един от лакмусите за морала на едно общество. Нашето май е отстъпило от всякакви принципи на съвременния хуманизъм. Държавните институции събират данъци и обслужват интересите на властимащите. Функционират често проформа, нямат отговорност и контрол, а основно безпринципност и некомпетентност, по-скоро паразити, отколкото скелет на обществото. Често няма морал, няма емпатия и в междуличностните отношения. Как може да оставиш родител, близък човек там, където не си проверил дори елементарните условия на живот и начин на обгрижване. Как не се замисляш, когато не те допускат или само в определен час и място за това какво се случва с тях там?! Или по-важно е да се отървеш от бремето, от тях – от онези, които са те отгледали и са се грижили за теб и да обърнеш глава, а сега да се правиш на неприятно изненадан.
Отношението и грижата към възрастните е един от лакмусите за морала на едно общество. Нашето май е отстъпило от всякакви принципи на съвременния хуманизъм. Държавните институции събират данъци и обслужват интересите на властимащите. Функционират често проформа, нямат отговорност и контрол, а основно безпринципност и некомпетентност, по-скоро паразити, отколкото скелет на обществото. Често няма морал, няма емпатия и в междуличностните отношения. Как може да оставиш родител, близък човек там, където не си проверил дори елементарните условия на живот и начин на обгрижване. Как не се замисляш, когато не те допускат или само в определен час и място за това какво се случва с тях там?! Или по-важно е да се отървеш от бремето, от тях – от онези, които са те отгледали и са се грижили за теб и да обърнеш глава, а сега да се правиш на неприятно изненадан.