Съюзът на българските писатели съобщи тъжната вест за кончината на Петър Велчев – една от най-значимите фигури в съвременната българска литература. С неговата смърт културната ни общественост се прощава с личност, която с право бе наричана „един от последните мохикани на високата мярка“ в словесното изкуство.
Петър Велчев оставя трайна следа като ерудит и необичайна фигура в културния живот на страната. Неговият път е предопределен още от семейната среда – той е син на уважавания литературен историк и заместник-ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Велчо П. Велчев. Академичната му подготовка е впечатляваща; той завършва три специалности в Алма матер: испанска филология, българска филология и философия.
Професионалният път на Велчев е плътно свързан с науката и творчеството. Още като студент той започва да публикува стихове и критически статии, заявявайки своето присъствие в литературния печат. В продължение на повече от три десетилетия той е сред представителните лица на Института за литература при БАН.
Активната му обществена дейност включва членство в Съюза на българските писатели (СБП) и Съюза на българските журналисти (СБЖ). Велчев е и сред учредителите на Съюза на преводачите в България, Дружеството на българистите и Академичния кръг по сравнително литературознание. Неговият авторитет преминава националните граници като член на Международния ПЕН център и Международната асоциация по компаративистика. Заемал е и отговорния пост на заместник-главен редактор на вестник „Словото днес“.
Приносът му към българската култура е многократно отличен с високи награди. За своята литературно-критическа, публицистична и поетическа дейност той е носител на Националната награда за критика „Нешо Бончев“, както и на престижните Национални литературни награди за поезия „Димчо Дебелянов“ и „Александър Вутимски“. Носител е на „Златно перо“ на СБЖ и на ордена „Св. св. Кирил и Методий“.
Особено значим е неговият принос като преводач, направил достъпни за българските читатели шедьоврите на световната класика. Петър Велчев пресъздава на роден език творбите на колоси от немската, френската, руската, испанската и латиноамериканската поезия. Сред авторите, които той превежда, са имена като Райнер Мария Рилке, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Фьодор Тютчев, Александър Блок, Антонио Мачадо, Федерико Гарсия Лорка, Сесар Вайехо и Николас Гийен.
Неговите антологии остават незаменими пътеводители за ценителите на изящното слово. Сред тях се открояват „Перуански поети“ (1997 г.) и „Руски поети“ (2009 г.), както и антологиите на световния сонет и „Дон Кихот в българската поезия“ (1998 г.). Този високопрофесионален труд е оценен високо от гилдията, като Велчев получава наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество, както и двукратно отличието „Золотая муза“ за представяне на руската поезия у нас.
