Годината 2026 се очертава като един от най-благоприятните периоди за наблюдение на Северното сияние, благодарение на изключително високата слънчева активност. Този природен феномен, който пленява въображението на хората по целия свят, ще предложи още по-наситени и чести спектакли в небето, прогнозират експертите.
Проф. Камен Козарев от Института по астрономия към Българската академия на науките (БАН) разясни механизмите зад красивите небесни светлини. Според него именно интензивните процеси на нашата звезда са ключът към предстоящите визуални явления.
„Северното сияние е много интересен спектакъл, който се дължи на слънчевата активност и на взаимодействията на слънчевите изригвания със Земята“, обясни проф. Козарев в разговор с водещите Мария Константинова и Виктор Дремсизов.
Механизмът на небесния спектакъл
Процесът, който води до появата на сиянията, започва далеч от нашата планета. Слънчевият вятър, представляващ поток от заредени частици, се движи в космоса с невероятна скорост, достигаща до 2000 км/сек. Когато този поток достигне Земята, той взаимодейства с нейното магнитно поле, притискайки го.
В резултат на това взаимодействие, частици от слънчевия вятър биват увлечени по своеобразни „фунии“ в близост до Северния и Южния полюс, достигайки до неутралната атмосфера. Там, при сблъсъка на основно електрони с атомите на газовете в атмосферата, се поражда светлината, която наблюдаваме.
Как се образуват цветовете?
Различните цветове на сиянието не са случайни, а зависят от вида на газовете, с които взаимодействат частиците, както и от височината, на която това се случва. Експертът от БАН предостави точно научно обяснение за палитрата в небето.
„Червеният и зеленият цвят се дължат на излъчване от кислородните атоми и молекули с кислород, а синкавият, лилавият цвят се дължи на излъчване на азотните атоми“, поясни хелиофизикът.
Характерна черта на явлението е неговата динамика – то може да се появи и изчезне внезапно, като постоянно променя своята форма и интензитет на цветовете.
Сигурност и прогнози
Проф. Козарев бе категоричен, че самото Северно сияние не представлява опасност за хората. Той обясни и защо явлението е толкова често срещано в северните ширини.
„В скандинавските държави се виждат често северните сияния, защото слънчевият вятър е много бърз. Той си взаимодейства постоянно с магнитното поле на Земята“, каза ученият.
Въпреки напредналите технологии, точното предвиждане на конкретните моменти на изригванията остава предизвикателство за науката. Хелиофизикът подчерта, че слънчевите изригвания променят внезапно магнитното поле на Земята.
„Нямаме възможност да прогнозираме кога ще има слънчеви избухвания“, добави той.
По отношение на слънчевия цикъл, проф. Козарев отчете, че пикът на активността е бил достигнат през 2025 г. Въпреки това, прогнозите за настоящата 2026 г. остават изключително интересни. По думите му, през 2026 г. може да има по-силни слънчеви избухвания, което обещава годината да бъде наситена с красиви небесни явления.