На 30 януари са навършват 130 години от рождението на цар Борис III.
- Реклама -
Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски е роден на 30 януари 1894 г. в Двореца в София. Той е от Сакскобургготската династия, която по онова време е най-силната в Европа – управлява Великобритания, Белгия, Португалия, България и едноименното херцогство. Борис Трети е единственият монарх в Европа, който едновременно е наследник на двата враждуващи клона за френския престол – Бурбоните и Бурбон-Орлеаните. Бракът на неговия баща цар Фердинанд с Мария-Луиза има голямо символично значение за помиряването на тези две фамилии.
Цар Борис III е изключително обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Той си отива на 28 август 1943 г., тогава Успение Богородично, след едноседмично боледуване. Смъртта и причините за нея и до днес остават неизяснени. Над 369 000 българи преминават през катедралата „Св. Александър Невски“, за да се поклонят пред тленните останки на покойния владетел. Няколко дни по-късно траурното шествие се отправя към Рилския манастир, където цар Борис III е погребан по негово желание.
В ляво от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: „На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония“. През 1946 г., по време на Страстната седмица, тленните му останки са ексхумирани и осквернени, по нареждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е погребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1947 г. този параклис е взривен и заравнен със земята.
След падането на режима през 1989 г. е открита стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ. То е извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов. През 1993 г. сърцето на българския цар Борис ІІІ е погребано във възстановения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.
На 30 януари са навършват 130 години от рождението на цар Борис III.
- Реклама -
Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски е роден на 30 януари 1894 г. в Двореца в София. Той е от Сакскобургготската династия, която по онова време е най-силната в Европа – управлява Великобритания, Белгия, Португалия, България и едноименното херцогство. Борис Трети е единственият монарх в Европа, който едновременно е наследник на двата враждуващи клона за френския престол – Бурбоните и Бурбон-Орлеаните. Бракът на неговия баща цар Фердинанд с Мария-Луиза има голямо символично значение за помиряването на тези две фамилии.
Цар Борис III е изключително обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Той си отива на 28 август 1943 г., тогава Успение Богородично, след едноседмично боледуване. Смъртта и причините за нея и до днес остават неизяснени. Над 369 000 българи преминават през катедралата „Св. Александър Невски“, за да се поклонят пред тленните останки на покойния владетел. Няколко дни по-късно траурното шествие се отправя към Рилския манастир, където цар Борис III е погребан по негово желание.
В ляво от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: „На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония“. През 1946 г., по време на Страстната седмица, тленните му останки са ексхумирани и осквернени, по нареждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е погребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1947 г. този параклис е взривен и заравнен със земята.
След падането на режима през 1989 г. е открита стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ. То е извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов. През 1993 г. сърцето на българския цар Борис ІІІ е погребано във възстановения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир.
