Министър-председателят Бойко Борисов отново се скри от изслушването в Мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и основни права в Европейския парламент. Въпреки че беше поканен на поредното заседание за ситуацията в България, което се проведе днес, той не присъства. Това написа във Фейсбук евродепутатът Елена Йончева.
„Дълбоко разочароващо е, че премиерът не намери време да участва в заседанието днес, както не намери време и през август 2020 г. Явно в програмата на Бойко Борисов няма място за тема като върховенството на закона или тези дебати са му скучни, или твърде сложни. Бих искала да припомня и, че премиерът не е коментирал резолюцията за върховенството на закона в България, приета от Европейския парламент през октомври 2020 г., което е без прецедент за държава-членка на ЕС.
На първото заседание на мониторинговата група за демокрация, в което се разискваше ситуацията в България, през август м.г. Бойко Борисов изпрати вицепремиера Екатерина Захариева и други представители на правителството и държавните институции. От съществуването на групата досега нито един премиер на държава-членка не си е позволявал да не се яви на изслушване. Европейските депутати са изслушвали министър-председателя на Малта, както и министър-председателя на Словакия.
На днешното заседание на мониторинговата група правителството беше представено единствено от зам.-министъра на правосъдието Евгени Стоянов. В срещата се включиха заместниците на главния прокурор Красимира Филипова и Даниела Машева, както и председателят на Комисията за защита от дискриминацията Ана Джумалиева. На поканата се отзоваха представители на Венецианската комисия и на Европейската комисия.
Нежеланието на управляващите да се изправят лице в лице с последиците от собствените си решения показва две неща – че осъзнават стореното, и че не искат да носят отговорност за него.
Отговорите на представителя на Венецианската комисия бяха изключително конкретни за промените в законодателството, които управляващите в България започнаха, по отношение на назначението на специален прокурор, който да разследва главния прокурор.
Заседанията на мониторинговата група са при закрити врата, поради което не е възможно да се съобщават детайли от разговорите, на този етап.
Когато европейските депутати не получат конкретни отговори, те изпращат отново въпросите си в писмен вид. Това се случи след заседанието през 2020 г. – в България пристигнаха 29 уточняващи въпроси. Възможно е процедурата да се повтори. Мониторинговата група има практика и да изпраща мисия от европейски депутати за установяване на фактите в съответната държава-членка. Поради ситуацията с COVID-19 обаче, вероятно ще трябва да има друг подход.
Каквито и да са следващите стъпки е ясно, че в Европейския парламент разглеждат сериозно проблемите в България, а в същото време няма индикации, че правителството приема с необходимата отговорност, както резолюцията за върховенството на закона, така и годишния доклад на Европейската комисия за България“, пише още тя.