От КНСБ оповестиха, че България е на последно място по усвояване на средства от инструмента „Шуър“ (SURE) на Европейския съюз за подкрепа на заетостта в условията на пандемията.
- Реклама -
От синдиката цитират последните данни на Европейската комисия, че страната е усвоила 500 млн. евро. За сравнение съседна Румъния е усвоила 4 млрд. евро.
По линия на „Шуър“ се предоставя финансова помощ под формата на заеми, които се отпускат от ЕС на държавите членки при благоприятни условия.
Общо раздадените средства са малко над 90 млрд. евро. Това означава, че 500-те млн. евро, от които България се възползвала, са едва 0,55 процента от сумата, коментира икономическият експерт на КНСБ Любослав Костов, пред БНР.
„Колкото и пари да теглим по „Шуър“, ако успеем да ги защитим, те няма да ни навредят на дефицита, който и без това е рекордно нисък на фона на останалите държави“, посочи той и подчерта, че средствата е можело да се използват за допълнителен буфер за реализирането на повече реформи и по-голяма подкрепа за бизнеса и хората.
От КНСБ припомниха, че разходите за социално-икономически мерки са най-малко като дял от БВП спрямо другите страни – 6,7% при средно за ЕС около 14 процента.
От КНСБ оповестиха, че България е на последно място по усвояване на средства от инструмента „Шуър“ (SURE) на Европейския съюз за подкрепа на заетостта в условията на пандемията.
- Реклама -
От синдиката цитират последните данни на Европейската комисия, че страната е усвоила 500 млн. евро. За сравнение съседна Румъния е усвоила 4 млрд. евро.
По линия на „Шуър“ се предоставя финансова помощ под формата на заеми, които се отпускат от ЕС на държавите членки при благоприятни условия.
Общо раздадените средства са малко над 90 млрд. евро. Това означава, че 500-те млн. евро, от които България се възползвала, са едва 0,55 процента от сумата, коментира икономическият експерт на КНСБ Любослав Костов, пред БНР.
„Колкото и пари да теглим по „Шуър“, ако успеем да ги защитим, те няма да ни навредят на дефицита, който и без това е рекордно нисък на фона на останалите държави“, посочи той и подчерта, че средствата е можело да се използват за допълнителен буфер за реализирането на повече реформи и по-голяма подкрепа за бизнеса и хората.
От КНСБ припомниха, че разходите за социално-икономически мерки са най-малко като дял от БВП спрямо другите страни – 6,7% при средно за ЕС около 14 процента.
