Преди точно 30 години по екраните излезе един доста шантав анимационен мюзикъл със заглавие „Кошмари преди Коледа“. В него главен герой е Джак Скелета, наречен Кралят на Тиквите. Кралят на тиквите е шефът на град Хелоуин, населен с разни чудовища и всякакви изчанчени същества. Обаче на Краля на Тиквите му писва да се занимава със задължението си да организира техния безкраен мрачен карнавал и се опитва да свие от Дядо Коледа неговия весел, чист и жизнерадостен празник. От което симпатичният и добродушен старец се вижда в чудо и бере доста ядове докато оправи поразиите, причинени от амбицирания Вожд на Тиквите да пренареди Коледната идилия по стряскащите стандарти на своя мрачен свят. Тогава режисьорът и продуцентът Тим Бъртън едва прокарва проекта си пред една от големите производствени компании поради опасенията, че ще изкара акъла на дечицата и на техните прзнично разнежени родители. Но „Кошмари преди Коледа“ става хит и забавлява публиката и до ден днешен с милата заблуда, че поне по Коледа плашещите обитатели на Тиквеното кралство се прибират там, където им е мястото – в най-затънтените кътчета на въображението ни, където бродят призраците на лошотията и на зложелателството. Напоследък лайфстайл изданията усилено се занимават с позакъснялото любовно щастие на прословутия режисьор Тим Бъртън с неувяхващата красавица Моника Белучи. И това е единственото смислено оправдание, че от „София Филм Фест“ още не са поканили творец като Бъртън с неговото уникално развинтено въображение, за да се убеди, че Тиквеното кралство съществува реално в София и че последователите на Джеф Скелета тук дават всичко от себе си да окарикатурят животворния дух на Рождество. Така навремето „София Филм Фест“ с кеф канеше и тук гостуваше Тери Гилиъм, един от членовете на култовата английска група „Монти Пайтън“, без той да крие, че абсурдите в България го привличат с приликите си с най-откачените филмови пророчества на „Монти Пайтън“. Най-жестокото в българските кошмари преди Коледа обаче е, че текат под формата на информационни емисии и на коментарни откровения по всички телевизионни канали. Само дето чувството за хумор или за страх на публиката вече напълно й изневерява. Тя по-скоро се държи като упоена със свръхдоза райски газ. Не дава признаци, че изпитва изпитва ужас или болка докато разнокалибрени чудовища и вампири се вихрят пред очите й от екраните, предвождани от парламентарни тикви, скелетоподобни вождове с истерични фалцети, руски акценти и предводители към светлите европейски бъднини с нашишкавели от преяждане с власт телеса. И вижте в крайна сметка какво се получи… Всеки опит на Дядо Коледа да ни подари радост, светлина и свобода удря на камък в Тиквения град от година. И ние не сме в състояние да излезем вкупом на площада и да празнуваме този път премахването на един отблъскващ монументален урод на страха, на репресията и на сведената глава пред окупацията, наложена с оръжие на България от Империята на Злото, както президентът Рейгън нарече навремето Съветския съюз, и с тази велика фраза символично събори Берлинската стена, а после тя падна и наистина. И тогава, както и сега, светът тръпнеше в очакване Животът да се роди отново. Но ние, българите, и тогава, и сега масово се скатаваме и позволяваме наемници на чуждата държава да осквернят родолюбието ни с крясъци и с лозунги от времената на петолъчките, на ватенките, на винтовките, на сърпа и на чука. Дори сме склонни да приемем като политически майтап прякорите на Копейките и да съзерцаваме безропотно как вилнеят в Народното събрание. Нещо повече, допускаме медийни рубладжии и чекисти да гъделичкат неприлично свободата на словото, а ние да търпим раболепното им състезние кой от тях първи да покани генерал-губернаторшата с посланически ранг от Москва, наречена Мутро… Митрофанова. За да ни обстрелва тя от ефира със заплахи, с имперско презрение и с обещание да платим отново висока цена заради опита си да се отървем от МОЧА. Нашето предчувствие за Коледа, за ново Рождество, е осквернено с метафорично обявяване на война. За да ни държи влага споменът за онова реално и подло обявяване на война през септември 1944-та година, след което Червената армия наистина окупира България. Но и днес Монументът на тази окупационна Червена армия да го нямаше, окупацията продължава – на ментално и национално ниво. В това кошмарно предколедно действие се включи сега дори една вербувана представителка на родната Темида, за да ни зашлеви с разпоредба монументалното чудовище да бъде отново сглобено и по този начин ужасът ни да бъде възкресен. Да, създателите на мегахита „Кошмари преди Коледа“ трябва да дойдат в София, за да се убедят, че фантасмагоричният нюх на режисьора Тимъ Бъртън не го е подвел. Остава да се доверим и на развръзката, която измислената от него анимационна сага предлага: Коледа ще тържествува, когато Тиквеният крал бъде озаптен и натикан там, където наистина му е мястото – при скелетите в гардероба.
„Кошмари преди Коледа в Кралството на Тиквите“ – малката проповед от еп. 232 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Преди точно 30 години по екраните излезе един доста шантав анимационен мюзикъл със заглавие „Кошмари преди Коледа“. В него главен герой е Джак Скелета, наречен Кралят на Тиквите. Кралят на тиквите е шефът на град Хелоуин, населен с разни чудовища и всякакви изчанчени същества. Обаче на Краля на Тиквите му писва да се занимава със задължението си да организира техния безкраен мрачен карнавал и се опитва да свие от Дядо Коледа неговия весел, чист и жизнерадостен празник. От което симпатичният и добродушен старец се вижда в чудо и бере доста ядове докато оправи поразиите, причинени от амбицирания Вожд на Тиквите да пренареди Коледната идилия по стряскащите стандарти на своя мрачен свят. Тогава режисьорът и продуцентът Тим Бъртън едва прокарва проекта си пред една от големите производствени компании поради опасенията, че ще изкара акъла на дечицата и на техните прзнично разнежени родители. Но „Кошмари преди Коледа“ става хит и забавлява публиката и до ден днешен с милата заблуда, че поне по Коледа плашещите обитатели на Тиквеното кралство се прибират там, където им е мястото – в най-затънтените кътчета на въображението ни, където бродят призраците на лошотията и на зложелателството. Напоследък лайфстайл изданията усилено се занимават с позакъснялото любовно щастие на прословутия режисьор Тим Бъртън с неувяхващата красавица Моника Белучи. И това е единственото смислено оправдание, че от „София Филм Фест“ още не са поканили творец като Бъртън с неговото уникално развинтено въображение, за да се убеди, че Тиквеното кралство съществува реално в София и че последователите на Джеф Скелета тук дават всичко от себе си да окарикатурят животворния дух на Рождество. Така навремето „София Филм Фест“ с кеф канеше и тук гостуваше Тери Гилиъм, един от членовете на култовата английска група „Монти Пайтън“, без той да крие, че абсурдите в България го привличат с приликите си с най-откачените филмови пророчества на „Монти Пайтън“. Най-жестокото в българските кошмари преди Коледа обаче е, че текат под формата на информационни емисии и на коментарни откровения по всички телевизионни канали. Само дето чувството за хумор или за страх на публиката вече напълно й изневерява. Тя по-скоро се държи като упоена със свръхдоза райски газ. Не дава признаци, че изпитва изпитва ужас или болка докато разнокалибрени чудовища и вампири се вихрят пред очите й от екраните, предвождани от парламентарни тикви, скелетоподобни вождове с истерични фалцети, руски акценти и предводители към светлите европейски бъднини с нашишкавели от преяждане с власт телеса. И вижте в крайна сметка какво се получи… Всеки опит на Дядо Коледа да ни подари радост, светлина и свобода удря на камък в Тиквения град от година. И ние не сме в състояние да излезем вкупом на площада и да празнуваме този път премахването на един отблъскващ монументален урод на страха, на репресията и на сведената глава пред окупацията, наложена с оръжие на България от Империята на Злото, както президентът Рейгън нарече навремето Съветския съюз, и с тази велика фраза символично събори Берлинската стена, а после тя падна и наистина. И тогава, както и сега, светът тръпнеше в очакване Животът да се роди отново. Но ние, българите, и тогава, и сега масово се скатаваме и позволяваме наемници на чуждата държава да осквернят родолюбието ни с крясъци и с лозунги от времената на петолъчките, на ватенките, на винтовките, на сърпа и на чука. Дори сме склонни да приемем като политически майтап прякорите на Копейките и да съзерцаваме безропотно как вилнеят в Народното събрание. Нещо повече, допускаме медийни рубладжии и чекисти да гъделичкат неприлично свободата на словото, а ние да търпим раболепното им състезние кой от тях първи да покани генерал-губернаторшата с посланически ранг от Москва, наречена Мутро… Митрофанова. За да ни обстрелва тя от ефира със заплахи, с имперско презрение и с обещание да платим отново висока цена заради опита си да се отървем от МОЧА. Нашето предчувствие за Коледа, за ново Рождество, е осквернено с метафорично обявяване на война. За да ни държи влага споменът за онова реално и подло обявяване на война през септември 1944-та година, след което Червената армия наистина окупира България. Но и днес Монументът на тази окупационна Червена армия да го нямаше, окупацията продължава – на ментално и национално ниво. В това кошмарно предколедно действие се включи сега дори една вербувана представителка на родната Темида, за да ни зашлеви с разпоредба монументалното чудовище да бъде отново сглобено и по този начин ужасът ни да бъде възкресен. Да, създателите на мегахита „Кошмари преди Коледа“ трябва да дойдат в София, за да се убедят, че фантасмагоричният нюх на режисьора Тимъ Бъртън не го е подвел. Остава да се доверим и на развръзката, която измислената от него анимационна сага предлага: Коледа ще тържествува, когато Тиквеният крал бъде озаптен и натикан там, където наистина му е мястото – при скелетите в гардероба.