Когато говорим за културата в България, е необходимо да обръщаме въпроса към нас самите, като се питаме не само как може да я опазим, но и какво сме направили, за да я популяризираме вътре в България, защото тя към настоящия момент се губи. Това написа лидерът на ПП „Възраждане“ в позиция пред медиите.
Смятаме, че трябва да се разгърне сериозна пропагандна кампания за популяризиране на българската култура и българските традиции, която да противодейства на антикампанията, която казва, че те са отживелица.
Например всяка година по Богоявление, когато се хвърлят младите мъже, за да извадят кръста от студените води, има поредица от негативни коментари как това е нещо отживяло, варварско, анахронично, провинциално. Всъщност тези внушения, на практика допринасят за процеса на унищожаване на собствения ни културен код.
Живеем във време, в което нашите деца пишат на латиница по-лесно отколкото на кирилица. В това време е важно да обясняваме на подрастващите, че ние сме велик народ с велика култура и от нас зависи да направим така, че да популяризираме нашата култура по света, защото имаме какво да покажем.
Имаме богато културно-историческо наследство; имаме талантливи артисти; хора, спечелили едни от най-престижните награди по света; хора, с които България се гордее. Необходимо е да създаваме среда за развитие на българската култура, да създаваме условия на нашите артисти, да се погрижим за независимите артисти, защото е необходимо те да имат самочувствие, тъй като са много талантливи.
Ако българските граждани дадат доверието си на Възраждане, ще отделим време и ресурс за развитие на културата, за да осъзнае всеки българин, че тя е в основата на запазването на българската национална идентичност.
„Народните представители на Възраждане в 45-то народно събрание ще настояват и действат последователно в посока на реализирането на индивидуална програма за развитие на държавния и независимия сектор в културата. На практика това са две системи, които колкото и еднакви да са, функционират по различен начин и имат както еднакви, така и различни потребности, за да съществуват.
Независимите артисти бяха в изключително неизгодна ситуация през изминалата година. Реално голяма част от тях останаха без препитание. Ако държавата продължава да неглижира този сектор, то тя обрича на глад много хора, които са избрали изкуството, не само като начин на живот и себеизразяване, но и като препитание. Кризата, създадена около COVID 19, показа дефицитите и в сферата на културата и липсата на работа конкретно с независимия сектор, за който е необходимо да има финансиране и пазар за произведените продукти. Относно финансирането, то може да бъде решено със създаването на фондове, на конкурси с парични награди, на едногодишни стипендии, на регионална политики.
Относно създаването на пазар за културните продукти на независимите творци, държавата може да е поръчител и ползвател на тези продукти.“, коментира д-р Костадин Костадинов.