Майка на дете със Синдром на Даун и редица придружаващи заболявания се бори да си върне сина обратно, след като той е отнет от властите в Испания.
Вергиния Кръстева заминава за Палма де Майорка със синът си Томи през 2015 в търсене на по-добри условия за лечението и образованието му.
Томи, тогава четиригодишен, започва да посещава местното училище като в началото всичко изглежда наред.
„Първоначално всичко вървеше много добре, беше много щастлив с децата от различни националности, всички много го обичаха и имаше нужното внимание от страна на децата. Докато на един рожден ден на дете от класа майките ме уведомиха, че синът ми е малтретиран в училище и попитаха дали знам това. Те ме посъветваха да отида на сутрешната закуска и да погледна в училищния двор какво се случва със сина ми Томи. Направих го и видях, че синът ми го малтретират групово различни деца на различна възраст. Те го душаха, сваляха му гащите, биеха му шамари и какви ли не още гаври. Направих снимки и веднага се обърнах към директора на училището с молба за помощ. Той ми вдигна скандал, че в никакъв случай нямам право да снимам, че детето е добре гледано в училище и че това просто им е играта“, разказва Вергиния.
„В момента, в който български гражданин и детето му отидат в чужбина и се установят там, местоживеенето на детето се прехвърля във въпросната страна и правомощия имат само местните институции. Българската държава няма правомощия и не може да се намеси. Самият факт, че детето е отнето, е мярка, която са преценили, че трябва да бъде наложена. Дали е ефективна, съдът ще реши. Защото аз не мисля, че в момента то е добре обгрижено – настанено е в апартамент с други деца с увреждания“, обясни адвокат Йорданка Бекирска, президент на Комисията по семейно право към Федерацията на европейските адвокатури в Страсбург.