Трима председатели на институции да се борят за премиер, ако кабинетът е служебен – това е едно от предложенията за промени в Конституцията, подготвяни от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.
В последния работен ден на парламента преди ваканцията стана ясно, че промените вече са готови. Очаква се до края на деня да бъдат внесени в деловото на парламента, а под тях да има положени минимум 166 подписа (при 69 депутати от ГЕРБ, 62-ма от ПП-ДБ и 35 от ДПС).
Председателят на ДПС обяви на брифинг, че партията му ще участва във внасянето на предложения за промени в Конституцията. „Това, което категорично мога да заявя към настоящия момент, е, че имаме уверението, че ПГ на ГЕРБ-СДС, ПГ на ПП-ДБ и ПГ на ДПС ще се разпишат под предложенията, които да се внесат в деловодството на Народното събрание“.
Попитан по коя писта ще бъдат приети измененията, той заяви, че това зависи и от другите парламентарни групи, които евентуално биха подкрепили промените.
Една от готвените промени е при паднало правителство президентът да посочва служебен премиер, но да бъде ограничен в избора си между председателите на отиващия си парламент, на ВКС и на Българската народна банка.
„Ако не може да се състави редовно правителство и се отива на предсрочни избори, президентът ще може да избере между три лица – председателят на отиващия си парламент, на БНБ или ВКС, да избере един от тримата, който да посочи за свой кандидат за премиер“, каза Атанас Атанасов от ПП-ДБ по-рано в ефира на БТВ.
Друга идея е посоченият за премиер сам да назначава министрите си, а не президентът.
Експерти изразиха мнението си за промените, касаещи служебните правителства.
„Много важно е предложението за промяната на статута на служебните правителства, защото очевидно има сериозен проблем с него. Той застрашава парламентарната република. Президентът концентрира по едноличен и безконтролен начин цялата власт, и то за сериозни периоди от време. Това е недопустимо и нелегитимно от гледна точка на политическото устройство“, коментира политологът проф.Огнян Минчев в ефира на Нова.
Конституционният съдия Янаки Стоилов каза, че при загуба на доверие към редовен кабинет е оправдано да се засилва ролята на държавния глава, който поема за определен период управлението на страната чрез служебното правителство, което да организира предсрочни избори.
Преподавателят по конституционно право проф. Екатерина Михайлова, която заема място в експертния съвет на Комисията по конституционни въпроси, коментира преди дни, че спецификата на нашия модел до момента е, че има едно правителство, назначено от президент, без с никого да е съобразено и абсолютно безконтролно, изключвам от страна на президента. „Това е големият проблем, ние сме парламентарно управление“, заяви още тя.
„През последните две години доминираха служебни правителства, това предизвика ревност в политиците. Ако правителство е претърпяло вот на недоверие, не е правилно да стане служебно, това противоречи на логиката“, коментира пспециалистът по конституционно право доц. Наталия Киселова.