,,Трябваше нощта преди заминаването ни да отидем в посолството, за да вземем паспорт на бебето. Трудно се реагира – имаш малко време, не знаеш какво да вземеш. Пътят до летището отне 3-4 часа. “
Това заяви евакуираната от Ливан българка Жана Шараф, която пристига у нас с двете си деца, едно от които е бебе на едва 22 дни. Бащата на децата е останал в Ливан и не се е евакуирал.
„Аз бях в Централен Бейрут, на 20 минути от мястото, на което беше една от големите експлозии. Сградата пулсираше и се движеше. Бомбите падаха около нас. Ливан няма финансовите възможности да помогне на гражданите си”, обясни тя.
„Родителите ми отдавна дойдоха от Ливан в България, за да учат медицина. Родена съм тук, живяла съм тук до 14 години, ожених се и се прибрах обратно в Ливан”, допълни Шараф.
Тя подчерта, че в Централен Бейрут има много различни хора, там всеки казва каквото иска. „Ливан е минал през много финансови проблеми, разбираемо държавата я няма. Страната има 18 религии. Няма единен прочит.”
„Винаги в живота сметката плащат невинните и най-вече децата.”
