След безпрецедентно политическо завръщане и категорична победа Доналд Тръмп скоро ще бъде 47-ият президент на САЩ и първият от над 120 години, който печели втори мандат след 4-годишно отсъствие от Белия дом.
Но ако оставим настрана историческото постижение, какво означава това за Европа и как държавите от Европейския съюз могат да се подготвят за още четири години управление на Тръмп в САЩ? По време на последния си мандат Тръмп не беше безусловен приятел на Европа, но добрата новина е, че този път лидерите на ЕС знаят какво да очакват, тъй като Тръмп много ясно заяви намеренията си.
Той твърди, че ще сложи край на войната в Украйна в рамките на 24 часа и ще предотврати кандидатурата на Украйна за членство в НАТО. Освен това Тръмп обещава да наложи мита от 10 до 20% върху целия европейски внос (и 60 % върху целия китайски внос), като планира за втори път да се оттегли от Парижкото споразумение за изменението на климата от 2015 г.
Неговото завръщане вероятно ще има и огромно въздействие върху европейската политика, окуражавайки десните партии, които приемат неговата позиция по отношение на имиграцията и националната идентичност. Накратко, някои се опасяват, че Тръмп ще дестабилизира световния ред и ще подкопае трансатлантическите отношения и европейското единство. Но какво и как може да спечели Стария континент?
Сигурността на Европа и НАТО
В очакване на Тръмп европейските държави трябва незабавно да засилят отбранителните си способности и да изразходват поне 2% от БВП за отбрана.
Това е от решаващо значение по две причини. Първо, членовете на ЕС трябва най-накрая да се примирят с необходимостта да разчитат един на друг в областта на отбраната и сигурността. Второ, това ще изпрати положителен сигнал към Тръмп, който многократно е обвинявал съюзниците от НАТО, че не плащат дължимото.
От съществено значение ще бъде и насърчаването на сътрудничеството между държавите от ЕС със значими военнопромишлени комплекси като тези Франция, Италия, Испания и Полша. Това ще даде тласък на европейските пазари и ще създаде така необходимите иновации и икономически растеж.
Европа вече се движи плахо в тази посока. В неотдавнашния доклад на Драги, публикуван през септември тази година, страните от ЕС са насърчени да се съсредоточат върху собствената си оръжейна промишленост, вместо да купуват оръжия от САЩ – понастоящем 63% от оръжията в Европа идват от Америка.
Държавите от ЕС могат също така да обмислят поемането на съвместен дълг като начин за обединяване на разходите за отбрана и закупуване на оръжия, а Европейската инвестиционна банка следва да отпуска заеми на държавите за инвестиции в отбраната. Това съвместно вземане на заеми (чрез набиране на „еврооблигации“) може да увеличи и общите средства, с които разполага Киев, което ще бъде особено важно, ако Тръмп се „откаже“ от Украйна.
Търговия и тарифи
Протекционистките намерения на Тръмп не са тайна – на неотдавнашен митинг той каза, че „извън любовта и религията, това е най-красивата дума: мита“.
Лидерите на ЕС са много разтревожени от потенциално повишени мита, тъй като те могат да доведат до огромен спад в износа на ЕС за САЩ, което ще засегне милиони работни места. Търговските отношения между САЩ и ЕС са най-големите в света и възлизат на 1,3 трилиона долара. Търговията между ЕС и Китай, за сравнение, е 758 милиарда долара.
Машините, превозните средства и химикалите – сектори, които представляват 68% от износа на ЕС за САЩ през 2023 г. – ще бъдат най-засегнати. Германия, Холандия, Ирландия и Белгия ще регистрират най-голям спад в двустранната търговия.
За да се справи с високите мита на Тръмп, ЕС трябва да се насочи към други регионални пазари. Тя например трябва най-накрая да ратифицира споразумението с Меркосур и да търси други регионални съюзи, за да намали зависимостта си от търсенето на САЩ.
Блокът също трябва да се опита да преговаря, преди да заложи на ответни мита. Това вече се случи по време на първото президентство на Тръмп, когато Урсула фон дер Лайен лично се срещна с него и се опита да осигури по-изгодни условия за търговия.
Като се имат предвид характерните особености на Тръмп, този вид лични преговори всъщност може да са от съществено значение, за да бъде склонен да сключи търговски споразумения, като изключения за определени изнасяни стоки.
Демокрация и европейските ценности
Победата на Тръмп ще активизира и окуражи десницата и крайната десница в целия ЕС, които споделят неговите нелиберални идеи за имиграцията и националната идентичност, а много от тях са скептици към ЕС и НАТО. Унгарският премиер Виктор Орбан например наскоро заяви, че ще отпразнува второто президентство на Тръмп с бутилки шампанско.
Много от партиите в ЕС, определяни за крайнодесни, сред които Алтернатива за Германия (АзГ), Партията на свободата на Нидерландия и Национален сбор (НС) във Франция, смятат Тръмп за пример на своите движение. Те ще искат да насърчават по-тесни връзки с президента на САЩ и ще се чувстват овластени да разпространяват и нормализират идеите си на целия континент.
Това може само да подкопае основните демократични ценности, върху които е основан ЕС, и да доведе до по-голямо напрежение в социалната тъкан на страните членки.
За да се противопостави на възхода на подобни сили, ЕС не може да бъде двусмислен и трябва да установи начини за сериозни мерки срещу държави, които вече не се придържат към основополагащите му принципи на демокрация и права на човека.
ЕС може също така да ограничи тяхното влияние, например чрез промяна на системите за вземане на решения. В момента много решения, взети в Брюксел, изискват единодушен консенсус между 27 държави, а това дава възможност на държави като Унгария да блокират важни решения. Например Орбан на няколко пъти блокира военната и финансовата помощ на ЕС за Украйна.
Това вече не трябва да се допуска, а една проста промяна – от единодушие към гласуване с мнозинство – ще попречи на най-крайно настроените членове на ЕС да упражняват непропорционално голяма власт, когато става дума за стратегически цели като отбрана.
Подобни мерки няма да са достатъчни, за да предотвратят възхода на крайната десница в ЕС, но биха могли да предотвратят разрушаването на демократичните структури на континента.
Всички горепосочени мерки ще изискват по-голямо европейско единство и сътрудничество. Добрата новина тук е, че кризите в миналото са стимулирали повече колективни действия сред членовете на ЕС. Кризата в еврозоната доведе до по-пълно интегриране на банковите системи, пандемията от Ковид доведе до съвместно закупуване на ваксини за всички държави от ЕС и вземане на общи заеми за финансиране на програмата за икономическо възстановяване, а нахлуването в Украйна накара континента да се обедини в подкрепа на Киев.
Второто президентство на Тръмп може да доведе до подобни съвместни действия, засилено единство и по-голяма стратегическа самостоятелност на Европа. От това зависи непосредственото бъдеще на Съюза.
