Всички политически актове на Доналд Тръмп до момента са предупреждение към неговите съюзници. Подходът на публично присъствие на Тръмп в международната политика е подход на откровената сила. Суровото, в редица случаи арогантно отношение към съюзниците на САЩ, е предупреждение към тези, които не са съюзници, какво може да им се случи. Това каза политологът проф. Огнян Минчев.
Първите укази на встъпилия в длъжност президент му не са изненада, тъй като те са част от предизборните му обещания, заяви политологът.
Обявяването на извънредно положение на южната граница на САЩ на практика означава бърза и радикална смяна на имиграционната политика на страната. Второто извънредно положение е свързано с енергетиката.
„Тръмп се стреми да осъществи някакъв бърз, радикален преход към по-мощно използване на въглеводородите и превръщането на САЩ не просто в мощна енергийна сила, а в първостепенен фактор на международната търговия с въглеводороди“, обясни проф. Минчев.
Указите за помилване на голяма част от хората, подведени под отговорност за щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г., са последвани и от предупреждение на администрацията на Тръмп за санкциониране на тези представители в правосъдната система, които според Тръмп и неговите съветници са използвани като политическа „тояга“ за разправяне с политическите му съперници.
„Докъде ще стигне тази кампания за преобразуване на правосъдната система в рамките на правомощията на Тръмп и ще има ли някакво разширяване на тези пълномощия, остава да видим“, коментира политологът.
Излизането на САЩ от Парижкото споразумение за климата е много тясно свързано с новата енергийна политика на САЩ и твърдото намерение на Тръмп и неговата администрация да не се съобразява с каквито и да било климатични ограничения, обясни проф. Минчев.
„Особено на фона на всичко, което Китай прави, за да увеличава своята икономическа мощ, заобикаляйки тези климатични правила“, допълни той.
С излизането на САЩ от Световната здравна организация Тръмп на практика потвърждава курса на ревизия на всички политики, които администрацията на Байдън водеше по отношение на COVID пандемията.
„Излизането на САЩ от СЗО ще има сериозни последствия за ролята на тази организация в бъдеще, тъй като САЩ е не само основен спонсор на тази организация, но на територията на САЩ се намира и по-голямата част от научните, изследователски и чисто корпоративни ресурси за производство на стоки и услуги в областта на здравеопазването. Това ще има сериозни последствия върху капацитета на тази организация“, смята проф. Минчев.
Акцент в декларираната външната политика на Доналд Тръмп е мощното завръщане на САЩ като национална свръхсила в Западното полукълбо.
„Чухме за неговото намерение САЩ да придобие отново Панамския канал заради навлизането на китайските интереси в него, за намерението му за преименуването на Мексиканския залив в Американски, което ще бъде само един от елементите от напрягане на отношенията с Мексико. В самата реч не бе спомената Гренландия или Канада, но в свои изказвания след тази реч Тръмп е напомнил за своето намерение САЩ да придобие Гренландия, тъй като по неговите думи Дания не е в състояние да се справя с предизвикателствата в сигурността, които липсата на контрол на тази територия поставя пред САЩ и Западния свят като цяло“, посочи политологът.
Огнян Минчев обърна внимание, че в своята реч Доналд Тръмп не говори за съюзниците на САЩ, за Европа, за Русия и Украйна и за ангажиментите на САЩ.
„Това има своето сериозно значение. Тръмп беше окачествяван като изолационист, но той не е точно изолационист, а по-скоро действа в ролята на класическия млад американски империализъм от края на ХІХ и началото на ХХ век, свързан с президента Рузвелт – хегемония в Западното полукълбо и политика на парче по отношение на всички останали страни и проблеми в света“, обясни той.
По отношение на Европа политологът очаква нова американска политика, която ще се фокусира върху създаване на отношения с различни национални държави.
Освен заплахата за икономическите взаимоотношения между САЩ и Европа заради големите мита, които Тръмп смята да наложи на европейските стоки, друг структурен проблем според него е обстоятелството, че Тръмп не признава и не приема да говори с Европейския съюз.
„Говорейки с него, той ще трябва да го признае като равноправна сила поне в областта на икономиката. Подходът на Тръмп е, че той желае да разговаря с национални държави и да обърне гръб на тази конструкция“, обясни проф. Минчев.
Отношенията с европейските държави ще бъдат много различни в зависимост от това по какъв начин големите и по-малките сили ще се приспособяват към този подход на Тръмп, допълни той.
Политологът очерта възможните подходи на Тръмп по отношение на войната в Украйна.
„Първият е да принуди Путин и Зеленски да седнат и да им издиктува някакъв тип споразумение, което те с определени плюсове или минуси трябва да приемат и с това да се сложи край на руската агресия като открити военни действия, като се изгради система на гаранции за сигурността на Украйна, която ще загуби територии, но трябва да спечели категорична и дългосрочна подкрепа, както военна, така и политическа, както от Европа, така и от САЩ“, подчерта той.
Лошият вариант за Украйна, Европа и света е Тръмп да се споразумее с Путин:
„Това ще даде възможности на Путин да продължи своята агресия и ще постави Европа пред необходимостта да предприеме важни стъпки в своята отговорност да запази себе си, тъй като рухването на Украйна предполага и рухването на източната периферия на Европа като цяло“, допълни проф. Минчев.