Ще върнат ли казармата в България?

Страните от Европейския съюз обмислят възстановяване на наборната военна служба в отговор на нарастващото напрежение с Русия и несигурността около ангажираността на САЩ към отбраната на Европа. Това съобщават AFP и France 24.

Според военни анализатори, при евентуална ескалация на конфликта в Източна Европа, ЕС ще се нуждае от най-малко 300 000 допълнителни военнослужещи, за да изгради ефективен отбранителен капацитет. В момента на служба в европейските армии има около 1,47 милиона души.

Макар някои страни като Франция и Германия да показват подкрепа за идеята, анализите сочат, че широка част от обществото в Европа не е готова за нова военна мобилизация. Въпреки това, проучванията на Ipsos и YouGov показват, че над 50% от французите и германците подкрепят връщането на задължителната служба. В Италия, Испания и Великобритания мненията остават силно разделени.

„Знаех, че съм зависим“: Иван Христов с емоционална изповед

Политическите и икономическите рискове обаче остават основна пречка. Мнозина европейски лидери се притесняват от разходите, както и от реакцията на обществото. За момента повечето страни в НАТО не планират реално връщане на задължителната служба, но някои – като Полша – обсъждат въвеждането на програми за военно обучение и пилотска подготовка.

Президентът на Франция Еманюел Макрон пък обмисля доброволни програми за младежта, които да запълнят нуждите от кадри.

Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи фонд от 800 млрд. евро за превъоръжаване на ЕС в следващите четири години. Военни експерти като Александър Бурилков от Института за политически науки в Хайделберг подчертават, че московската армия е по-голяма от всякога и гледа с враждебност към балтийските държави и източния фланг на Европа.

Възможността САЩ да се оттеглят от активна защита на Европа, особено при нов мандат на Доналд Тръмп, също поражда тревога. Той вече публично постави под съмнение ангажимента на НАТО към член 5 – принципа на взаимна отбрана.

Ивет Стайкова за Виолета Донева: Не съм я убила

След края на Студената война повечето европейски държави премахнаха наборната служба. Изключения направиха държави като Гърция, Финландия, Естония, Дания и Турция, които я запазиха. Литва я върна през 2015 г., Швеция – през 2017 г., а Латвия – през 2023 г., в отговор на нарастващата агресия от страна на Русия.

В България темата периодично се повдига, но към момента няма политически консенсус за връщане на задължителната военна служба.

Страните от Европейския съюз обмислят възстановяване на наборната военна служба в отговор на нарастващото напрежение с Русия и несигурността около ангажираността на САЩ към отбраната на Европа. Това съобщават AFP и France 24.

Според военни анализатори, при евентуална ескалация на конфликта в Източна Европа, ЕС ще се нуждае от най-малко 300 000 допълнителни военнослужещи, за да изгради ефективен отбранителен капацитет. В момента на служба в европейските армии има около 1,47 милиона души.

Макар някои страни като Франция и Германия да показват подкрепа за идеята, анализите сочат, че широка част от обществото в Европа не е готова за нова военна мобилизация. Въпреки това, проучванията на Ipsos и YouGov показват, че над 50% от французите и германците подкрепят връщането на задължителната служба. В Италия, Испания и Великобритания мненията остават силно разделени.

„Знаех, че съм зависим“: Иван Христов с емоционална изповед

Политическите и икономическите рискове обаче остават основна пречка. Мнозина европейски лидери се притесняват от разходите, както и от реакцията на обществото. За момента повечето страни в НАТО не планират реално връщане на задължителната служба, но някои – като Полша – обсъждат въвеждането на програми за военно обучение и пилотска подготовка.

Президентът на Франция Еманюел Макрон пък обмисля доброволни програми за младежта, които да запълнят нуждите от кадри.

Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи фонд от 800 млрд. евро за превъоръжаване на ЕС в следващите четири години. Военни експерти като Александър Бурилков от Института за политически науки в Хайделберг подчертават, че московската армия е по-голяма от всякога и гледа с враждебност към балтийските държави и източния фланг на Европа.

Възможността САЩ да се оттеглят от активна защита на Европа, особено при нов мандат на Доналд Тръмп, също поражда тревога. Той вече публично постави под съмнение ангажимента на НАТО към член 5 – принципа на взаимна отбрана.

Ивет Стайкова за Виолета Донева: Не съм я убила

След края на Студената война повечето европейски държави премахнаха наборната служба. Изключения направиха държави като Гърция, Финландия, Естония, Дания и Турция, които я запазиха. Литва я върна през 2015 г., Швеция – през 2017 г., а Латвия – през 2023 г., в отговор на нарастващата агресия от страна на Русия.

В България темата периодично се повдига, но към момента няма политически консенсус за връщане на задължителната военна служба.