След шокиращите разкрития за нечовешки условия в частния дом за възрастни хора в село Ягода, известен вече като „къщата на ужасите“, близка на починал мъж се обърна към NOVA с подозрения за нередности около смъртта му.
- Реклама -
63-годишният Светозар Лалев е настанен в дома през септември миналата година. По-малко от месец по-късно умира при, по думите на семейството му, „странни обстоятелства“. Сестра му Лилия Лалева разказа, че е решила да проговори едва сега – след като видяла какво се случва в институцията, в която брат ѝ е прекарал последните си дни.
„Посетих го на 5 октомври. Първоначално не ни пуснаха вътре. Изчакахме дълго, след което го изведоха в инвалидна количка. Беше в изключително неадекватно състояние“, споделя Лалева.
По думите ѝ Светозар е страдал от деменция, а съпругата му го настанила в дома, за който научила от интернет.
„Когато го заведохме, беше в добро състояние, ходеше сам. А по-малко от месец по-късно не можеше да говори и не можеше да се движи сам“, казва тя.
„Не ни позволиха да влезем в стаята му. Не беше комуникативен, изглеждаше като упоен. Само седмица след посещението ни получихме обаждане, че е починал“, допълва Лалева.
Семейството твърди, че и до днес не е получило яснота за точната причина за смъртта на Светозар Лалев.
След шокиращите разкрития за нечовешки условия в частния дом за възрастни хора в село Ягода, известен вече като „къщата на ужасите“, близка на починал мъж се обърна към NOVA с подозрения за нередности около смъртта му.
- Реклама -
63-годишният Светозар Лалев е настанен в дома през септември миналата година. По-малко от месец по-късно умира при, по думите на семейството му, „странни обстоятелства“. Сестра му Лилия Лалева разказа, че е решила да проговори едва сега – след като видяла какво се случва в институцията, в която брат ѝ е прекарал последните си дни.
„Посетих го на 5 октомври. Първоначално не ни пуснаха вътре. Изчакахме дълго, след което го изведоха в инвалидна количка. Беше в изключително неадекватно състояние“, споделя Лалева.
По думите ѝ Светозар е страдал от деменция, а съпругата му го настанила в дома, за който научила от интернет.
„Когато го заведохме, беше в добро състояние, ходеше сам. А по-малко от месец по-късно не можеше да говори и не можеше да се движи сам“, казва тя.
„Не ни позволиха да влезем в стаята му. Не беше комуникативен, изглеждаше като упоен. Само седмица след посещението ни получихме обаждане, че е починал“, допълва Лалева.
Семейството твърди, че и до днес не е получило яснота за точната причина за смъртта на Светозар Лалев.
"В еврозоната дълговете са 90% от БВП. В същото време според критериите, по които се преценява дали една държава е здрава, дълговете следва да...
1 коментар
Отношението и грижата към възрастните е един от лакмусите за морала на едно общество. Нашето май е отстъпило от всякакви принципи на съвременния хуманизъм. Държавните институции събират данъци и обслужват интересите на властимащите. Функционират често проформа, нямат отговорност и контрол, а основно безпринципност и некомпетентност, по-скоро паразити, отколкото скелет на обществото. Често няма морал, няма емпатия и в междуличностните отношения. Как може да оставиш родител, близък човек там, където не си проверил дори елементарните условия на живот и начин на обгрижване. Как не се замисляш, когато не те допускат или само в определен час и място за това какво се случва с тях там?! Или по-важно е да се отървеш от бремето, от тях – от онези, които са те отгледали и са се грижили за теб и да обърнеш глава, а сега да се правиш на неприятно изненадан.
Отношението и грижата към възрастните е един от лакмусите за морала на едно общество. Нашето май е отстъпило от всякакви принципи на съвременния хуманизъм. Държавните институции събират данъци и обслужват интересите на властимащите. Функционират често проформа, нямат отговорност и контрол, а основно безпринципност и некомпетентност, по-скоро паразити, отколкото скелет на обществото. Често няма морал, няма емпатия и в междуличностните отношения. Как може да оставиш родител, близък човек там, където не си проверил дори елементарните условия на живот и начин на обгрижване. Как не се замисляш, когато не те допускат или само в определен час и място за това какво се случва с тях там?! Или по-важно е да се отървеш от бремето, от тях – от онези, които са те отгледали и са се грижили за теб и да обърнеш глава, а сега да се правиш на неприятно изненадан.