Унищожаването на горите в края на Пермския период и началото на Триаса е било ключова причина за това Земята да остане в състояние на „суперпарников ефект“ в продължение на милиони години, показва ново проучване, цитирано от New Scientist.
Какво разкриха фосилите?
Изследователи от Университета в Аделаида са проучили фосилни записи, които свидетелстват, че масивните гори — някога достигащи 50 метра височина — са били унищожени, а на тяхно място са се появили ниски, издръжливи растения. Унищожени са били и торфените блата, които са складирали огромни количества въглерод. Това е нарушило естествения въглероден цикъл, а нивата на CO₂ са останали високи в продължение на около 5 милиона години — много повече, отколкото показват климатичните модели за подобен сценарий.
Какво се е случило?
Масовото измиране е било предизвикано от масивна вулканична активност в днешен Сибир, която е увеличила CO₂ в атмосферата. Повърхността на Земята се е затоплила с до 10°C, а на екватора средната температура е достигнала 34°C, с цели 8°C по-висока от днешната. Това е заличило над 80% от морските видове и 70% от сухоземните гръбначни семейства.
Защо загубата на гори е била толкова критична?
Според ръководителя на проучването Андрю Мърдит, растителността играе ключова роля за изветряването на скали — естествен процес, който извлича въглерод от атмосферата и го складира за милиони години. Без големи гори и торфища, този механизъм е бил нарушен, а Земята не е успяла да се върне бързо към предишното си равновесие.
„Не е като да влезеш за малко в оранжерия и после да се върнеш в ледената къща. Веднъж щом преминеш прага, планетата намира нова точка на равновесие — и тя може да не е същата като преди“, казва Мърдит.
Какво означава това за днешния климат?
Екипът подчертава паралелите със сегашната ситуация: ако унищожението на горите тогава е поддържало суперпарникови условия милиони години, съвременното унищожаване на тропически и субтропически гори, съчетано с рязкото покачване на парниковите газове, може да доведе до подобен дълготраен ефект.
„Губим критичната роля на растителността в климата. Ако преминем определен праг, няма да има „бързо връщане“, предупреждава Мърдит.
Остава ли въпрос без отговор?
Според климатоложката Катрин Майснер от Университета на Нов Южен Уелс възстановяването на тези древни събития е като „пъзел с много липсващи парчета“. Тя отбелязва, че все още не е ясно какво точно се е случило в океаните, които съхраняват много повече въглерод от сушата и атмосферата взети заедно.
Извод:
Древната история на масовото изчезване преди 252 млн. години показва, че унищожаването на горите и нарушаването на въглеродния цикъл могат да заключат планетата в парникова капанка за милиони години — ужасяващ урок за днешната епоха на бърза климатична промяна и обезлесяване.