Роботизираната хирургия върху хора може да бъде изпробвана до десетилетие

Автоматизирана хирургия може да бъде приложена при хора в рамките на десет години, прогнозират изследователи, след като робот, обучен с изкуствен интелект и снабден с инструменти за рязане, захващане и клипсиране на меки тъкани, успешно премахна жлъчни мехури на свине без човешка намеса, предаде Гардиън.

Роботите-хирурзи са обучени чрез видеозаписи на човешки лекари, извършващи операции върху органи, взети от мъртви прасета. В осем операции, проведени от екип, ръководен от експерти в университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, САЩ, е постигната 100% успеваемост, което представлява сериозен научен пробив.

Кралският колеж на хирурзите в Обединеното кралство определи резултатите като „вълнуващо развитие с голям потенциал“, а водещият експерт по роботизирана хирургия във Великобритания Джон Макграт ги нарече „впечатляващи“ и „иновативни“, отбелязвайки, че те приближават медицината до ерата на автономията. Това открива възможност за масово възпроизвеждане на уменията на най-добрите хирурзи в света.

Технологията, позволяваща на роботите да боравят със сложни меки тъкани като жлъчния мехур — орган, отделящ жлъчка за храносмилане — се основава на компютърни невронни мрежи, подобни на тези, които задвижват системи с изкуствен интелект като „ChatGPT“ и „Google Gemini“.

Макар и по-бавни от човешките хирурзи, роботите се оказали по-гладки в движенията и проследявали по-кратки траектории между различните задачи. Според проучване, публикувано в рецензираното списание „Science Robotics“, те успявали многократно да коригират грешки в реално време, заявявали нужда от различни инструменти и се адаптирали към анатомични различия.

Авторите от университетите „Джонс Хопкинс“, „Станфорд“ и „Колумбия“ определят резултатите като „крайъгълен камък към клиничното внедряване на автономни хирургични системи“.

Почти всички от около 70 000 роботизирани операции, извършвани ежегодно в Националната здравна служба (NHS) на Англия, се контролират изцяло от хора. Единственото полуавтономно приложение досега е при рязане на кости за тазобедрени и коленни операции, отбелязва Макграт. Миналия месец здравният министър Уес Стрийтинг подчерта, че увеличаването на роботизираните операции е в основата на 10-годишния план за реформа на NHS и намаляване на листите на чакащите. Очакванията са, че в рамките на десетилетие девет от всеки десет лапароскопски операции ще се извършват с помощта на роботи, в сравнение с един от пет днес.

В изпитанието на „Джонс Хопкинс“ роботите извършвали операцията за малко над пет минути, включваща 17 стъпки — от отделяне на жлъчния мехур от черния дроб, през поставяне на шест клипса в специфичен ред, до отстраняване на органа. Роботите средно коригирали траекторията си по шест пъти без каквато и да е човешка намеса.

„Успяхме да извършим хирургична процедура с изключително високо ниво на автономност“, каза доц. Аксел Кригер, преподавател по машиностроене в университета „Джонс Хопкинс“. „В предходни изследвания бяхме успели да извършим отделни задачи като зашиване. Това, което направихме сега, е цяла процедура — и то осем пъти върху жлъчни мехури, при които роботът самостоятелно изпълни всички стъпки по клипсиране и изрязване без човешка намеса. Това е сериозен пробив, който показва, че дори сложна операция върху меки тъкани е възможна автономно.“

Макграт, който оглавява комитетa по роботизирана хирургия към NHS England, отбеляза, че макар автономната хирургия все още да е далеч от клинично приложение, един ден може да се стигне дотам, че един хирург да наблюдава няколко автономни операции едновременно — например при хернии или жлъчни мехури — извършвани по-бързо, с по-голяма прецизност и с по-малко щети за околните тъкани.

Той обаче предупреди, че предстои още дълъг път до клиничната реализация, тъй като операциите върху органи от мъртви животни не проверяват способността на роботите да реагират на движения и дишане на жив пациент, на кръв в оперативното поле, неволни наранявания, дим от електрокоагулация или течности върху камерата.

Нуха Ясин, която ръководи програмата по роботизирана хирургия в Кралския колеж на хирурзите в Англия, подчерта: „Следващата стъпка е внимателно да се проучат всички нюанси на тази бързо развиваща се област, за да се оцени как резултатите могат безопасно и ефективно да бъдат приложени в пилотен проект с хора. Само тогава този подход може да се превърне в устойчив модел за бъдещето.“

По думите ѝ обучението, образованието и безопасността на пациентите трябва да останат в основата на процеса.