Асен Василев се отказва от имунитета си. Това обяви председателят на ПП пред журналисти преди минути, след като името му беше замесено в разследването за корупция, свързано с варненския кмет Благомир Коцев.
- Реклама -
Той обяви още, че ще съди за твърденията ѝ Пламенка Димитрова и със спечелените пари „ще финансира партията“. Увери, че не е получавал нерегламентирани средства.
Току-що разбрах, че г-жа Пламенка е намесила моето име в скандала с Благо Коцев, който сам по себе си е скалъпен с бели конци. Нито съм вземал пари, нито Благо Коцев е вземал пари, нито партията е финансирана по този начин. Давам си имунитета, за да може това да бъде разследвано. По-важното е, че ще осъдя г-жа Пламенка. След това, наистина ще финансирам партията с тези пари, заяви Василев.
Той цитира чл. 286 от Наказателния кодекс:
Който пред надлежен орган на властта набеди някого за престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от 1 до 5 години. Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 10 години. Много внимателно да си помислят и г-жа Пламенка, която никога не съм виждал през живота си, и всички други, които се опитват да ни набеждават, какво точно правят. Ще си понесат последствията, категоричен е той.
Василев обяви, че имунитета си ще даде, „в момента, в който главният прокурор го поиска“.
Асен Василев се отказва от имунитета си. Това обяви председателят на ПП пред журналисти преди минути, след като името му беше замесено в разследването за корупция, свързано с варненския кмет Благомир Коцев.
- Реклама -
Той обяви още, че ще съди за твърденията ѝ Пламенка Димитрова и със спечелените пари „ще финансира партията“. Увери, че не е получавал нерегламентирани средства.
Току-що разбрах, че г-жа Пламенка е намесила моето име в скандала с Благо Коцев, който сам по себе си е скалъпен с бели конци. Нито съм вземал пари, нито Благо Коцев е вземал пари, нито партията е финансирана по този начин. Давам си имунитета, за да може това да бъде разследвано. По-важното е, че ще осъдя г-жа Пламенка. След това, наистина ще финансирам партията с тези пари, заяви Василев.
Той цитира чл. 286 от Наказателния кодекс:
Който пред надлежен орган на властта набеди някого за престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от 1 до 5 години. Ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 10 години. Много внимателно да си помислят и г-жа Пламенка, която никога не съм виждал през живота си, и всички други, които се опитват да ни набеждават, какво точно правят. Ще си понесат последствията, категоричен е той.
Василев обяви, че имунитета си ще даде, „в момента, в който главният прокурор го поиска“.
Във връзка с тежък трудов инцидент, станал през 2016 г. в мини „Бобов дол“, при който загина 51-годишен работник, притиснат от машина, започна съдебна...
"За тези, които ни говореха, че няма контрабанда, да им кажа и аз да замълчат - неправителствени организации, разни институти." Това каза в предаването...
Депутатката от ПП–ДБ Елисавета Белобрадова публикува наистина остър пост във Facebook, в който пише: „Смаяна съм от безграничната жалкария на Пеевски“.
От Франция Белобрадова коментира...
13 КОМЕНТАРА
Изпраха Бойко Борисов и сега един по един се изнизват по островите докато се разпадне партията.
Всичко е ясно, трябва да се действа! Трябва да се изрине тази уродливо- крадлива шайка от прасета, тикви, мутри и мутреси! Вече е невъзможно да се живее нормално в България! По-невъзможно от преди 10-ти ноември!
Цяла Варна знае че ГЕРБ купуват винаги гласовете за кмет
След Кирил Йорданов правят всичко възможно да е някое магаре но да е от ГЕРБ.
Жалко е че Пеевски взе вече и партията на Бойко той ще решава занапред по какъв начин да управлява България дали манипулиране или чрез терор .
Иван Петров Във Варна влизат доста пари от бюджета и трябва да се харчат по правилния начин в кавички.
Навремето Игнат Раденков беше казал за тия пари похарчени за булевард Левски във Варна, можеше да се направи магистрала Хемус и магистрала Русе – Малко Търново
Скорошно емпирично допитване, осъществено от токийската корпорация Shikigaku, хвърля обезпокоителна светлина върху едно хронично, почти ритуализирано изкривяване в телос-а на японската корпоративна култура: близо половината от младите служители (на възраст между 20 и 39 години) декларират наличието на един възрастен мъжки субект, трайно заседнал в офиса като институционален призрак – символично фигуративно присъствие, известно в народопсихологическия речник на архипелага като hatarakanai ojisan – сиреч, „чичото, който не работи“.
Тези сенесцентни фигури, утаили се в структурираната безотговорност на формални длъжности, изпълняват негласната роля на живи артефакти от една архаична, йерархично-филиална система, в която възрастта е над заслугата, а титлата – над делото. Вместо да бъдат освободени в името на институционалната ефективност, тези индивиди биват превеждани през кадровото чистилище на пред-пенсионното благоволение, където трудовото усилие е сведено до символичен минимум.
На пръв поглед безобидно — почти сантиментално — това явление разтваря безмълвен конфликт в междугенерационния регистър: над 59% от по-младите служители споделят усещането за екзистенциална преумора и фрустрация, породена от асиметрията между отговорност и принадлежност. Те се чувстват натоварени не само с работа, но и с мълчаливото бреме на несправедливостта.
Така поставен, проблемът не е само административен — той е антропологически, ценностен, онтологичен. Той илюстрира отчаяната необходимост от преход към система, в която меритокрацията не е само пожелание, а структурен императив, а балансът между поколенията не е благочестиво клише, а основна предпоставка за вътрешна хармония на общността.
И така:
Криминализираните електорални маси, възпитани в институционален нихилизъм и морална анестезия, се превръщат във възпроизводим ресурс на келепирния авторитаризъм. Те са не просто статистическо тяло, а необходимият субстрат за всяка политическа шайка, която симулира държавност, но в действителност упражнява власт като рекет.
В тази уродлива архитектура на управлението, кривосъдната система не е изключение, а гарант на дегенеративния ред – настроена е не към правото, а към фашизоидната вълна, която обожествява престъпника и осмива справедливостта като наивен сантимент.
Така се обяснява и органичната недосегаемост на бюрократичната каста – администрация без отговорност, власт без санкция. Прокурори и съдии са неизменно девствени пред Закона, защото самите те са съпричастни към неговата порнографска симулакрост.
Това, което официално се нарича „държавност“, не е нищо друго освен гримирана имитация, ритуализиран фалш, при който всичко изглежда, но нищо не е. Това е трагикомичният фарс на българския обществен живот, в който виновният се героизира, а невинността се обвива в ирония и скепсис.
Изпраха Бойко Борисов и сега един по един се изнизват по островите докато се разпадне партията.
Всичко е ясно, трябва да се действа! Трябва да се изрине тази уродливо- крадлива шайка от прасета, тикви, мутри и мутреси! Вече е невъзможно да се живее нормално в България! По-невъзможно от преди 10-ти ноември!
Скоро ще лъсне истината !
Цяла Варна знае че ГЕРБ купуват винаги гласовете за кмет
След Кирил Йорданов правят всичко възможно да е някое магаре но да е от ГЕРБ.
Жалко е че Пеевски взе вече и партията на Бойко той ще решава занапред по какъв начин да управлява България дали манипулиране или чрез терор .
Valentin Dimitrov много точен коментар !
Иван Петров Във Варна влизат доста пари от бюджета и трябва да се харчат по правилния начин в кавички.
Навремето Игнат Раденков беше казал за тия пари похарчени за булевард Левски във Варна, можеше да се направи магистрала Хемус и магистрала Русе – Малко Търново
Измамника Кокорчо пак във филм.
Скорошно емпирично допитване, осъществено от токийската корпорация Shikigaku, хвърля обезпокоителна светлина върху едно хронично, почти ритуализирано изкривяване в телос-а на японската корпоративна култура: близо половината от младите служители (на възраст между 20 и 39 години) декларират наличието на един възрастен мъжки субект, трайно заседнал в офиса като институционален призрак – символично фигуративно присъствие, известно в народопсихологическия речник на архипелага като hatarakanai ojisan – сиреч, „чичото, който не работи“.
Тези сенесцентни фигури, утаили се в структурираната безотговорност на формални длъжности, изпълняват негласната роля на живи артефакти от една архаична, йерархично-филиална система, в която възрастта е над заслугата, а титлата – над делото. Вместо да бъдат освободени в името на институционалната ефективност, тези индивиди биват превеждани през кадровото чистилище на пред-пенсионното благоволение, където трудовото усилие е сведено до символичен минимум.
На пръв поглед безобидно — почти сантиментално — това явление разтваря безмълвен конфликт в междугенерационния регистър: над 59% от по-младите служители споделят усещането за екзистенциална преумора и фрустрация, породена от асиметрията между отговорност и принадлежност. Те се чувстват натоварени не само с работа, но и с мълчаливото бреме на несправедливостта.
Така поставен, проблемът не е само административен — той е антропологически, ценностен, онтологичен. Той илюстрира отчаяната необходимост от преход към система, в която меритокрацията не е само пожелание, а структурен императив, а балансът между поколенията не е благочестиво клише, а основна предпоставка за вътрешна хармония на общността.
И така:
Криминализираните електорални маси, възпитани в институционален нихилизъм и морална анестезия, се превръщат във възпроизводим ресурс на келепирния авторитаризъм. Те са не просто статистическо тяло, а необходимият субстрат за всяка политическа шайка, която симулира държавност, но в действителност упражнява власт като рекет.
В тази уродлива архитектура на управлението, кривосъдната система не е изключение, а гарант на дегенеративния ред – настроена е не към правото, а към фашизоидната вълна, която обожествява престъпника и осмива справедливостта като наивен сантимент.
Така се обяснява и органичната недосегаемост на бюрократичната каста – администрация без отговорност, власт без санкция. Прокурори и съдии са неизменно девствени пред Закона, защото самите те са съпричастни към неговата порнографска симулакрост.
Това, което официално се нарича „държавност“, не е нищо друго освен гримирана имитация, ритуализиран фалш, при който всичко изглежда, но нищо не е. Това е трагикомичният фарс на българския обществен живот, в който виновният се героизира, а невинността се обвива в ирония и скепсис.
Имунитета е лесна работа, но първо да му вземат паспорта, че крадливи пиленца като него имат навика да отлитат към Дубай…
м, не вярвам … сигурен е, че е невинен. защо иначе да си сваля имунитета и тогава да бяга :Д защо боко или шиши нямат такива изказвания…