Днес църквата почита Свети Никита.
Свети Никита произхождал от народа на готите, които през III век се заселили от двете страни на река Дунав и постепенно възприели християнството под влияние на Византийската империя и нейната култура. В средата на IV век готският епископ Улфила превел Свещеното Писание на готски език, което допринесло за разпространението на вярата.
Никита живял по времето на император Константин Велики, в първата половина на IV век. Като дете бил въведен в християнската вяра от готския епископ Теофил, участник в Първия вселенски събор в Никея. Под негово наставление Никита следвал думите на апостол Павел за постоянство във вярата. С образоваността и проповедите си той обърнал мнозина от сънародниците си към Христос и усилено работел за укрепването на християнството сред готите.
Когато езичникът Атанарих започнал гонение срещу християните, Никита смело защитавал истините на вярата и насърчавал останалите да бъдат готови за жертви. Той бил първи арестуван и подложен на тежки мъчения, за да се отрече от Христос, но останал непоколебим. Накрая бил осъден да бъде изгорен на клада. Сред пламъците той предал душата си на Бога, но тялото му останало невредимо от огъня. Християните го погребали с голяма почит.