Албания стана първата страна в Европа, която официално назначи виртуален асистент с изкуствен интелект като държавен служител. Новата AI система носи името Diella, което в превод от албански означава „слънце“. Тя заема позицията „министър на обществените поръчки“.
Основната ѝ роля ще бъде администриране на търгове за обществени поръчки, чрез които правителството сключва договори с частни компании. Освен това, Diella ще предоставя информация за административни услуги, като целта е да се намалят корупционният натиск и бюрократичните пречки.
„Тази дейност е на ниво обработка и анализ на данни, с което AI се справя чудесно“, коментира Христиан Даскалов, експерт по киберсигурност.
Въпреки иновативния подход, албанското правителство не дава подробности за това какъв контрол ще бъде упражняван върху Diella, нито как ще бъдат ограничавани потенциалните рискове от човешка намеса или манипулации на системата.
„Да, през добре изградената електронна система, каквато кабинетът на Албания има от известно време – изкустеният интелект може да администрира обществените поръчки“.
Това заяви експертът по киберсигурност Христиан Даскалов в ефира на предаването „Твоят ден“ по NOVA.
По думите му, точно на това ниво изкуственият интелект показва най-добри резултати, тъй като умее да трансформира данните в смислена информация чрез добавяне на контекст и логически връзки.
Според Даскалов, рисковете от човешка намеса са много по-сериозни във физическия свят, отколкото в дигиталния. Той даде за пример ситуацията в България, където значителна част от обществените търгове все още се провеждат на хартия. Това, по негови думи, отваря множество възможности за манипулации – като неправомерно отваряне на оферти, подмяна на документи или субективна дисквалификация на кандидати.
„В момента в хартиената система рисковете са огромни. Една система с AI очевидно ги премахва“, категоричен е експертът.
Все пак, той призна, че и най-добрата електронна платформа не е напълно имунизирана срещу човешка намеса – например чрез умишлено настройване на параметрите за оценка на риска, които могат да насочат вниманието на системата към по-малко съществени случаи.