Тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина беше присъдена на Мери Бранкоу и Фред Рамсдел от САЩ, както и на Шимон Сакагучи от Япония за революционните им открития в областта на периферната имунна толерантност, съобщи сайтът Nobelprize.org.
Кралският Каролински институт отличи тримата учени за това, че са разкрили как човешкото тяло контролира имунната система, като са идентифицирали регулаторните Т-клетки – своеобразните „охранители“ на организма. Техните открития поставят основите на нова научна област и отварят път към иновативни терапии срещу автоимунни заболявания, рак и усложнения след трансплантации.
„Техните открития са решаващи за нашето разбиране за това как функционира имунната система и защо не всички развиваме сериозни автоимунни заболявания,“ подчертават от Нобеловия комитет.
Ключовите открития
През 1995 г. Шимон Сакагучи „плува срещу течението“, като доказва, че имунната система е много по-сложна от тогавашните схващания. Дотогава се е смятало, че имунната толерантност – способността на организма да не атакува собствените си клетки – се постига единствено чрез елиминиране на опасните имунни клетки в тимуса.
Сакагучи обаче открива нов клас имунни клетки, които предпазват тялото от автоимунни реакции, и ги нарича регулаторни Т-клетки.
Шест години по-късно, през 2001 г., Мери Бранкоу и Фред Рамсдел правят следващата голяма крачка. Те откриват, че при определен миши щам, склонен към автоимунни заболявания, има мутация в гена Foxp3. По-късно установяват, че същата мутация при хора води до тежкото автоимунно заболяване IPEX синдром.
През 2003 г. Сакагучи свързва двете открития, доказвайки, че генът Foxp3 контролира развитието на регулаторните Т-клетки, които регулират останалите имунни клетки и предпазват организма от самоунищожителни реакции.
Значението на откритието
Тези изследвания поставят началото на науката за периферната имунна толерантност, която обяснява как организмът се защитава от инфекции, без да уврежда собствените си тъкани.
Откритията на лауреатите довеждат до разработването на нови терапевтични подходи, включително лечения за:
- автоимунни заболявания като диабет тип 1 и множествена склероза,
- онкологични терапии, които се стремят да засилят имунния отговор срещу туморите,
- и по-успешни трансплантации, чрез контрол на отхвърлянето на органи и стволови клетки.
Много от тези експериментални лечения вече са в клинични изпитвания, а експертите смятат, че в следващите години те ще променят из основи медицината на имунните заболявания.