След преброяването на 99% от гласовете на проведените в сряда предсрочни парламентарни избори в Нидерландия, либерално-центристката партия „Демокрация 66“ (D66) води с малко над 2000 гласа пред Партията на свободата (PVV) на Герт Вилдерс, съобщи обществената телевизия NOS.
- Реклама -
Според данните, D66 постига значителен успех в сравнение с изборите през 2023 г. — увеличава представителството си от 9 на 26 места, утроявайки резултата си. В същото време крайнодясната PVV губи 11 места, след като миналата година постигна рекорден за партията резултат.
Левият алианс GL-PvdA губи 5 места и остава с 20 депутати, докато Народната партия за свобода и демокрация (VVD), на бившия премиер Марк Рюте, губи едно място. Консервативната „Християнско-демократическа призив“ (CDA) бележи подем и добавя 13 места.
„Докато това не стане 100% ясно, D66 не може да поеме ръководството. Ще направим всичко по силите си, за да не се случи това,“ написа Герт Вилдерс в социалната мрежа X, намеквайки, че ще се бори докрай за възможност да формира кабинет.
Повечето големи партии обаче изключват възможността за коалиция с Вилдерс, който по време на кампанията си направи серия от крайно десни и антиислямски изказвания. Той предложи да се спрат молбите за убежище, украинските мъже-бежанци да бъдат върнати в Украйна, както и да се прекрати помощта за развитие, за да бъдат пренасочени средствата към енергетиката и здравеопазването.
Настоящите резултати дават шанс на либералите от D66 да съставят управляваща коалиция. Ако това се случи, техният лидер Роб Йетен, на 38 години, може да стане най-младият министър-председател в историята на Нидерландия.
Партията D66 подкрепя продължаването на военната, финансовата и хуманитарната помощ за Украйна, както и по-тясно сътрудничество в рамките на Европейския съюз.
Предсрочните избори се проведоха на 29 октомври, след като Герт Вилдерс напусна четирипартийната управляваща коалиция, недоволен от липсата на по-строги мерки срещу миграцията.
След преброяването на 99% от гласовете на проведените в сряда предсрочни парламентарни избори в Нидерландия, либерално-центристката партия „Демокрация 66“ (D66) води с малко над 2000 гласа пред Партията на свободата (PVV) на Герт Вилдерс, съобщи обществената телевизия NOS.
- Реклама -
Според данните, D66 постига значителен успех в сравнение с изборите през 2023 г. — увеличава представителството си от 9 на 26 места, утроявайки резултата си. В същото време крайнодясната PVV губи 11 места, след като миналата година постигна рекорден за партията резултат.
Левият алианс GL-PvdA губи 5 места и остава с 20 депутати, докато Народната партия за свобода и демокрация (VVD), на бившия премиер Марк Рюте, губи едно място. Консервативната „Християнско-демократическа призив“ (CDA) бележи подем и добавя 13 места.
„Докато това не стане 100% ясно, D66 не може да поеме ръководството. Ще направим всичко по силите си, за да не се случи това,“ написа Герт Вилдерс в социалната мрежа X, намеквайки, че ще се бори докрай за възможност да формира кабинет.
Повечето големи партии обаче изключват възможността за коалиция с Вилдерс, който по време на кампанията си направи серия от крайно десни и антиислямски изказвания. Той предложи да се спрат молбите за убежище, украинските мъже-бежанци да бъдат върнати в Украйна, както и да се прекрати помощта за развитие, за да бъдат пренасочени средствата към енергетиката и здравеопазването.
Настоящите резултати дават шанс на либералите от D66 да съставят управляваща коалиция. Ако това се случи, техният лидер Роб Йетен, на 38 години, може да стане най-младият министър-председател в историята на Нидерландия.
Партията D66 подкрепя продължаването на военната, финансовата и хуманитарната помощ за Украйна, както и по-тясно сътрудничество в рамките на Европейския съюз.
Предсрочните избори се проведоха на 29 октомври, след като Герт Вилдерс напусна четирипартийната управляваща коалиция, недоволен от липсата на по-строги мерки срещу миграцията.
Почти година след началото на масовите протести заради смъртта на 16 души при трагедията в Нови Сад, Сърбия преживява рекорден брой нападения срещу журналисти,...
На 29 октомври четирима българи се изправиха пред съда във Франция, обвинени в поругаване на еврейски мемориал с червени отпечатъци от ръце миналата година...
Френският президент Еманюел Макрон призова за „много по-силна програма за защита и регулация в Европа” в отговор на чуждестранната намеса чрез социалните мрежи и...