22 януари 2026 | 11:39
25
Близо 2500 километра от естествените речни течения на Балканския полуостров са били безвъзвратно увредени или унищожени през последните години. Причината за тази тревожна тенденция е агресивното строителство на бентове и малки водноелектрически централи (ВЕЦ), както и прекомерният добив на инертни материали от речните корита. Данните са част от мащабен доклад на природозащитните организации „Ривър Уоч“ (River Watch) и „Юронатюр“ (Euronatur), цитиран от Франс прес.
- Реклама -
Експертите определят реките на Балканите като „синьо сърце“ на Европа заради тяхното уникално биоразнообразие и факта, че регионът все още притежава едни от най-чистите и диви водни басейни на континента. Този природен ресурс обаче е подложен на все по-силен натиск от разрастващите се инфраструктурни проекти.
Експанзията на водноелектрическите централи в региона се дължи до голяма степен на щедрите държавни субсидии, които привличат инвеститори към този сектор на възобновяемата енергия. Според данни на двете организации от 2024 г., на територията на Балканите вече функционират около 1800 такива централи, а плановете включват изграждането на още над 3000 подобни съоръжения.
В своя анализ, обхващащ над 83 000 километра речна мрежа, еколозите акцентират върху състоянието на т.нар. полуестествени реки – водни течения, които са запазили почти непокътнат вид и естествени заливни равнини. Статистиката показва рязък спад в тяхното разпространение. Ако през 2012 г. тези реки са съставлявали 30 процента от водните течения в региона, то към 2025 г. техният дял се е свил до едва 23 процента. Авторите на доклада описват този процес като „печална загуба от 2 450 километра водни течения“.
Най-сериозни са екологичните щети в Босна и Херцеговина и Албания. Данните сочат, че в Босна делът на непокътнатите реки е намалял с 23 процента в периода между 2012 и 2025 г. Ситуацията в Албания е още по-драстична, където почти естествените речни участъци са се сринали от 68 процента през 2012 г. до едва 40 процента през 2025 г.
Въпреки мрачната статистика, докладът отчита и някои позитивни примери за опазване на природата. Знаков успех е решението на албанското правителство от 2023 г. да обяви река Вьоса – една от последните големи диви реки в Европа – за национален парк. Тази мярка е позволила „успешно да бъдат блокирани близо 40 планирани бента“. Юридическите битки на природозащитниците са довели до спасяването на общо около 200 км големи водни течения и 700 км малки реки в региона през последните години.
Близо 2500 километра от естествените речни течения на Балканския полуостров са били безвъзвратно увредени или унищожени през последните години. Причината за тази тревожна тенденция е агресивното строителство на бентове и малки водноелектрически централи (ВЕЦ), както и прекомерният добив на инертни материали от речните корита. Данните са част от мащабен доклад на природозащитните организации „Ривър Уоч“ (River Watch) и „Юронатюр“ (Euronatur), цитиран от Франс прес.
- Реклама -
Експертите определят реките на Балканите като „синьо сърце“ на Европа заради тяхното уникално биоразнообразие и факта, че регионът все още притежава едни от най-чистите и диви водни басейни на континента. Този природен ресурс обаче е подложен на все по-силен натиск от разрастващите се инфраструктурни проекти.
Експанзията на водноелектрическите централи в региона се дължи до голяма степен на щедрите държавни субсидии, които привличат инвеститори към този сектор на възобновяемата енергия. Според данни на двете организации от 2024 г., на територията на Балканите вече функционират около 1800 такива централи, а плановете включват изграждането на още над 3000 подобни съоръжения.
В своя анализ, обхващащ над 83 000 километра речна мрежа, еколозите акцентират върху състоянието на т.нар. полуестествени реки – водни течения, които са запазили почти непокътнат вид и естествени заливни равнини. Статистиката показва рязък спад в тяхното разпространение. Ако през 2012 г. тези реки са съставлявали 30 процента от водните течения в региона, то към 2025 г. техният дял се е свил до едва 23 процента. Авторите на доклада описват този процес като „печална загуба от 2 450 километра водни течения“.
Най-сериозни са екологичните щети в Босна и Херцеговина и Албания. Данните сочат, че в Босна делът на непокътнатите реки е намалял с 23 процента в периода между 2012 и 2025 г. Ситуацията в Албания е още по-драстична, където почти естествените речни участъци са се сринали от 68 процента през 2012 г. до едва 40 процента през 2025 г.
Въпреки мрачната статистика, докладът отчита и някои позитивни примери за опазване на природата. Знаков успех е решението на албанското правителство от 2023 г. да обяви река Вьоса – една от последните големи диви реки в Европа – за национален парк. Тази мярка е позволила „успешно да бъдат блокирани близо 40 планирани бента“. Юридическите битки на природозащитниците са довели до спасяването на общо около 200 км големи водни течения и 700 км малки реки в региона през последните години.
