Френският президент Еманюел Макрон определи промяната в позицията на Доналд Тръмп относно Гренландия като успех за европейската дипломация. Според държавния глава, единната реакция на Стария континент е изиграла ключова роля за решението на американския лидер да смекчи тона и да се откаже от заплахите за икономически санкции.
В изявление пред журналисти при пристигането си за среща на върха в Брюксел, Макрон подчерта значението на солидарността между европейските партньори. „Когато Европа реагира на заплахи с единство и използва инструментите, с които разполага, тя може да наложи уважение“, заяви категорично френският президент. Той допълни с умерен оптимизъм: „Върнахме се към ситуация, която изглежда много по-приемлива, дори и да оставаме бдителни“.
Коментарът на Макрон идва след новината, че Доналд Тръмп се е отказал от намеренията си да въведе мита срещу европейските държави, които се противопоставят на амбициите му за контрол над Гренландия. Обратът настъпи в Давос, където след среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, американският президент обяви, че е постигнат напредък и е договорена „рамка на споразумение“.
В Копенхаген реакцията също не закъсня. Датският министър-председател Мете Фредериксен потвърди готовността на страната си за конструктивен диалог със съюзниците, но постави ясни червени линии. „Можем да преговаряме по всички политически аспекти: сигурност, инвестиции, икономика. Не можем обаче да преговаряме за нашия суверенитет“, бе категорична Фредериксен.
Премиерът на Дания уточни, че ролята на НАТО в преговорите е напълно естествена, предвид геостратегическото значение на региона. „Сигурността на Арктика е въпрос за целия алианс НАТО. Затова е добре и нормално да бъде обсъден и между генералния секретар на НАТО и президента на САЩ“, поясни тя, като увери, че позицията на Дания за суверенитета е добре известна на ръководството на Алианса.
Външният министър на Дания Ларс Льоке Расмусен, който беше на посещение в Стокхолм, също приветства деескалацията на напрежението. По време на съвместна пресконференция с шведския си колега Мария Малмер Стенергард, той отбеляза новите перспективи пред дипломацията. „Отвори се възможност и отново можем да проведем реални преговори между Дания и Гренландия, от една страна, и Съединените щати, от друга“, заяви Расмусен.
Първият дипломат на Дания припомни историческия контекст на американското присъствие в региона, отбелязвайки, че по време на Студената война САЩ са поддържали 17 военни обекта в Гренландия с персонал от около 10 000 души, докато днес функционира само една база. Той изрази готовност за засилване на сътрудничеството в рамките на пакта. „Смятаме, че е добра идея да засилим ангажимента си в НАТО, в който членуват и Съединените щати, за да осигурим по-постоянно присъствие на aлианса не само в Гренландия, но и в Арктика“, коментира министърът.