Докато вниманието на световната общност е приковано към ежедневните сводки от фронтовата линия, Русия изпълнява мащабен геополитически план, който остава скрит за повърхностния поглед. Това твърди анализ на китайския портал Sohu, според който основният залог в продължаващия вече повече от четири години конфликт не са териториите, а глобалният баланс на силите.
На пръв поглед изглежда, че Москва води пълномащабна офанзива за овладяване на Украйна. По-задълбоченият прочит на събитията обаче разкрива, че истинската стратегическа цел на Владимир Путин се простира далеч отвъд украинските граници – окончателното спиране на експанзията на НАТО на изток. Тази линия на поведение стана ясна още през 2021 г., когато в обновената стратегия за национална сигурност на Русия разширяването на Алианса бе посочено като основна заплаха.
След разпадането на СССР, Северноатлантическият пакт увеличи членовете си от 11 на 30, включвайки Полша и балтийските страни, което драстично стесни стратегическото пространство на Москва. Въпреки опитите за сближаване в миналото – включително присъединяването към „Партньорство за мир“ през 1995 г. и отварянето на мисия на НАТО в Москва през 2002 г., руските опасения бяха пренебрегнати.
Анализаторите от Sohu посочват, че след 24 февруари 2022 г. Русия съзнателно не е търсила бързо завладяване на цяла Украйна. Вместо това, усилията бяха концентрирани върху индустриалния изток и южното крайбрежие, блокирайки морските пътища в Черно море. Тази тактика на изтощение има за цел да отслаби западната система в дългосрочен план, вместо да постига бързи, но неустойчиви победи.
Към днешна дата фронтовата линия остава в състояние на патова ситуация, въпреки отделни тактически успехи. Руските сили овладяха Авдеевка през 2024 г. и напреднаха в харковската буферна зона през 2025 г. Украинската армия, подпомагана от Запада, демонстрира сериозна съпротива, като дори осъществи изненадваща атака срещу Курск през август 2025 г., но впоследствие руските части възвърнаха контрола над територията.
Икономическите показатели на Русия опровергаха очакванията за крах под тежестта на санкциите. През 2025 г. брутният вътрешен продукт на страната отбеляза ръст, движен основно от разходите за отбрана, които достигнаха близо 40% от бюджета. Паралелно с това бе извършена мобилизация на над 400 000 души, като за 2026 г. са планирани стъпки за допълнително разширяване на армията.
В същото време западните механизми за подкрепа започнаха да буксуват. Законът за отбраната на САЩ за 2025 г. предвиди едва 800 милиона долара за Украйна, разпределени за две години. Политическата обстановка в Европа също се усложни – инфлацията и вътрешните разделения, подклаждани от позициите на Унгария и Словакия, забавиха помощта. В САЩ дебатите в Конгреса допълнително блокираха ритмичното финансиране.
На дипломатическия фронт Москва поддържаше отворени канали за комуникация. До май 2025 г. Кремъл активно предлагаше размяна на пленници и декларираше готовност за преговори при условия за неутралитет на Украйна. През юли 2025 г. се проведе разговор между Владимир Путин и президента на САЩ Доналд Тръмп, засягащ Украйна и Близкия изток, макар и без съществен пробив. След встъпването на Тръмп в длъжност, фокусът на Вашингтон видимо се измести към противодействие на Китай, което доведе до постепенно намаляване на ентусиазма за помощ към Киев.
През септември 2025 г. Путин предприе стратегически ход, обявявайки едногодишно удължаване на договора START, с което стабилизира ядрения баланс със САЩ. Според китайския анализ, това е част от по-голямата стратегия за утвърждаване на многополюсен свят.
Въпреки че Русия плаща висока цена – включително намален износ на газ и човешки жертви, стратегията на Путин успя да постави НАТО в позиция на изтощение. Четири години след началото на конфликта, Москва не само не е изолирана, но и засилва сътрудничеството си със страните от БРИКС, докато Западът е изправен пред предизвикателството да поддържа единството си и собственото си военно производство.