Стрелките на символичния „Часовник на Страшния съд“ вече показват безпрецедентните 85 секунди до полунощ. Това е най-критичната точка, достигана от началото на измерванията през 1947 г. до днес. Инструментът, създаден от учените като метафора за уязвимостта на света, отправя ясно предупреждение: рискът от глобална катастрофа никога не е бил по-висок.
Позицията на стрелките отразява сложна съвкупност от екзистенциални заплахи, пред които е изправено човечеството. Колкото по-малко време остава до „полунощ“, толкова по-близо е светът до своя край. Според Александра Бел, експерт по ядрена политика и директор на авторитетното списание Bulletin of the Atomic Scientists, настоящата ситуация изисква незабавна мобилизация на световните лидери.
„Това е най-близкото време до полунощ, което някога е измервано, и е показателно за факта, че всеки екзистенциален риск е станал по-опасен и по-сложен през последната година. В същото време лидерите не предприемат стъпки, за да обърнат курса“, заяви Бел. Тя обаче подчерта, че целта на този механизъм не е единствено да всява страх, а да стимулира промяна. „Все още има време да се предприемат действия“, категорична е тя.
При определянето на часа се анализират множество фактори – от ядрените арсенали и климатичните промени до биологичните рискове и навлизането на разрушителни технологии като изкуствения интелект. „Разглеждаме всички екзистенциални рискове, причинени от човека“, уточни експертът.
Исторически контекст на заплахата
Пътят на стрелките през десетилетията е огледало на геополитическото напрежение. При дебюта си през 1947 г. часовникът е настроен на 7 минути преди полунощ – решение, което първоначално е било по-скоро естетическо оформление за корицата на списанието. Само две години по-късно, след ядрен тест, времето се съкращава до 3 минути.
Най-оптимистичният период в историята е отбелязан през 1991 г., когато краят на Студената война връща стрелките назад до 17 минути преди полунощ. За съжаление, тази тенденция не се запазва. През 2020 г. оставащото време пада под 2 минути, а през 2023 г. войната в Украйна и липсата на дипломатически решения фиксират часовника на 90 секунди. Сега ситуацията се е влошила още повече.
Ядреният риск и парализата на лидерството
Александра Бел идентифицира ядрената заплаха като най-спешния проблем. „За мен това е опасността, която изисква незабавно внимание, поради това колко бързо ядрена война може да ескалира в екзистенциална заплаха, която да унищожи човечеството“, предупреди тя. Особено тревожен е фактът, че САЩ и Русия са в ситуация, при която са на по-малко от седмица от загубата на последното двустранно споразумение за контрол на въоръженията, без да са предприети мерки за неговото заместване. Според Бел това е ясна индикация, че тези две сили „имат основна отговорност да предприемат действия, за да върнат назад стрелките на часовника“.
Липсата на решителни действия от страна на управляващите по света задълбочава кризата. „Няма оправдание за бездействието, което продължава. Парализата на истинското смело лидерство прави ситуацията още по-опасна. Виждали сме войни, виждали сме пандемии. Но сега всички тези заплахи са заедно“, коментира Бел.
Допълнително утежнение внася и информационната среда. „Имаме и усложняващия фактор на митовете и дезинформацията, което затруднява хората дори да разберат какво е реално и какво не е, какво е заплаха и какво не е“, добави тя, подчертавайки неподготвеността на света за потенциална нова пандемия.
Надежда въпреки мрачната прогноза
Въпреки тревожната картина, учените настояват, че катастрофата не е неизбежна. „Ние сме способни да се справим с тези проблеми. Нуждаем се от обществен натиск. Нуждаем се от подкрепа за учените и експертите, за да работят по проблема“, призова Бел. Според нея ключовият фактор е намирането на обща позиция между световните лидери.
Работата по предотвратяването на апокалипсиса често изглежда безкрайна и тежка. Бел сподели личната си перспектива: „Мисля за тази работа като за нещо, което понякога се усеща като мит за Сизиф – просто продължаваме да бутаме камък нагоре по хълма и това никога не свършва. Но проблемът е, че ако спрем да бутаме, камъкът ще се претърколи върху нас“.
Финалното послание остава оптимистично, но условно. „Полунощ означава, че няма нищо, което да можем да направим“, поясни тя, но допълни: „Надявам се да се върнем назад. Надявам се, че лидерите и обществеността по целия свят ще предприемат необходимите стъпки, за да започнат да движат часовника в обратна посока, далеч от полунощ. Винаги ще бъда оптимист по този въпрос. Можем да решим проблемите, защото трябва да ги решим“.