Европейският съюз е приел исканията и позициите на превозвачите от Северна Македония след серията от протести на бранша. Новината съобщи министърът на транспорта на Северна Македония Александър Николоски, позовавайки се на комуникация с Брюксел. Развитието идва след напрежение по границите и недоволство срещу новите регулации за престой в Шенгенското пространство.
Николоски обяви решението чрез социалните мрежи, като изрази задоволство от постигнатия резултат и благодари на всички страни, участвали в процеса по разрешаване на кризата.
„Току-що получих страхотни новини от Брюксел относно огромния проблем с превозвачите от Македония! Нашите позиции бяха приети. Шофьорите бяха приети като професионалисти. Това търсехме. След протестите и силната офанзива през изминалия период, Брюксел ще приеме нова визова стратегия, което ще означава решаване на проблема, с който се сблъскаха професионалните шофьори“, заяви министърът.
Предстоящи преговори в Брюксел
В момента се поддържа активна комуникация с представителите на транспортния сектор. Вече е постигната договореност за среща непосредствено след заседанието в Брюксел, насрочено за вторник, 3 февруари. Целта на тези разговори е да се разгледат конкретните предложения и да се намерят работещи механизми за транспортния сектор, който е определян като ключов двигател за икономиката на Северна Македония.
Проблемът с престоя в Шенген
В основата на спора стои настоящото законодателство на ЕС, което позволява престой в Шенгенската зона до 90 дни в рамките на 180-дневен период. Това важи както за пътуващите без виза, така и за тези, нуждаещи се от такава. Всеки престой над този лимит изисква дългосрочна виза или разрешение за пребиваване.
Новата стратегия на ЕС обаче признава, че специфични групи професионалисти от трети страни – като шофьори на камиони, обслужващи предприятия от ЕС, творци, спортисти и експерти – се нуждаят от по-гъвкав режим. Те често трябва да пребивават в различни държави членки за повече от 90 дни в рамките на половин година, без това да налага установяване на дългосрочно пребиваване.
„Това създава сложна система, която се усложнява допълнително от съществуването на двустранни споразумения, сключени от някои държави членки преди влизането в сила на Шенгенските разпоредби, които позволяват на граждани на определени трети страни да пребивават повече от 90 дни, но само на територията на съответната държава членка, като по този начин подкопават единното прилагане на Шенгенските правила“, се посочва в част от стратегията, публикувана от Николоски.
Нови законодателни мерки
Европейската комисия планира да работи в тясно сътрудничество с държавите членки за намиране на прагматични решения. Документът гласи:
„Комисията ще работи в тясно сътрудничество с държавите членки, за да определи прагматични решения за улеснение на продължителните кратки престои за определени категории граждани на трети страни, като гарантира сигурност и икономически ползи за Съюза, както и правна яснота за пътуващите. Тези размисли ще проучат и въвеждането на ново законодателство със специфичен набор от правила за продължителни кратки престои на ниво ЕС. В този контекст Комисията ще разгледа въздействието на съществуващите двустранни споразумения, позволяващи продължителни престои, с оглед на постепенното им премахване.“
Сред ключовите стъпки, планирани от Брюксел, са бързото внедряване на дигитални визови процедури и стартирането на Европейската система за информация и разрешаване на пътуванията (ETIAS). Обмислят се и варианти за по-стабилни многократни визи, както и адаптиране на рамката за дългосрочни визи към нуждите на икономиката и иновациите.
Напрежението ескалира на 26 януари, когато шофьори на камиони от Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора започнаха седемдневни протести по граничните пунктове. Недоволството им бе провокирано от въвеждането на новата система за управление на границите – Системата за влизане/излизане (EES), която затруднява дейността на транспортните фирми от Западните Балкани.