Компютрите, задвижвани от човешки мозъчни клетки, може да звучат като научна фантастика, но екип от изследователи в Съединените щати вярва, че подобни машини, част от ново поле, наречено „органоиден интелект“, могат да оформят бъдещето – и сега те имат план да стигнат до там.
Органоидите са лабораторно отгледани тъкани, които приличат на органи. Тези триизмерни структури, обикновено получени от стволови клетки, се използват в лаборатории от близо две десетилетия, където учените са успели да избегнат вредните тестове върху хора или животни, като експериментират със заместители на бъбреците, белите дробове и други органи.
Мозъчните органоиди всъщност не приличат на малки версии на човешкия мозък, но клетъчните култури с размер на писалка съдържат неврони, които са способни на мозъчни функции, образувайки множество връзки.
Учените наричат феномена „интелигентност в чиния“.
С любезното съдействие Джеси Плоткин/Университет Джон Хопкинс
Д-р Томас Хартунг, професор по екологично здраве и инженерство в Johns Hopkins Bloomberg School of Public Health и Whiting School of Engineering в Балтимор, започна да отглежда мозъчни органоиди чрез промяна на проби от човешка кожа през 2012 г.
Той и колегите му предвиждат комбинирането на силата на мозъчните органоиди в вид биологичен хардуер, по-енергийно ефективен от суперкомпютрите. Тези „биокомпютри“ биха използвали мрежи от мозъчни органоиди, за да направят потенциална революция във фармацевтичните тестове за болести като Алцхаймер, да осигурят представа за човешкия мозък и да променят бъдещето на компютрите.
Изследване, описващо плана за органоиден интелект, изложен от Хартунг и колегите му, беше публикувано във вторник в списанието Frontiers in Science.
„Компютрите и изкуственият интелект движат технологичната революция, но те достигат таван“, каза Хартунг, старши автор на изследването, в изявление. „Биокомпютирането е огромно усилие за уплътняване на изчислителната мощност и увеличаване на нейната ефективност, за да преодолеем настоящите ни технологични ограничения.“
Човешкият мозък срещу изкуствения интелект
Въпреки че изкуственият интелект е вдъхновен от човешките мисловни процеси, технологията не може да възпроизведе напълно всички възможности на човешкия мозък. Тази празнина е причината хората да могат да използват CAPTCHA, базирана на изображение или текст, или напълно автоматизиран публичен тест на Тюринг, за да разграничат компютрите и хората, като онлайн мярка за сигурност, за да докажат, че не са ботове.
Тестът на Тюринг, известен още като играта на имитация, е разработен през 1950 г. от британския математик и компютърен учен Алън Тюринг, за да оцени как машините показват интелигентно поведение, подобно на това на човека.
Но как компютърът наистина се противопоставя на човешкия мозък?
Човешкият мозък е по-енергийно ефективен, както и по-добър в ученето и вземането на сложни логически решения. Нещо толкова основно като способността да различавате едно животно от друго е задача, която човешкият мозък изпълнява лесно, но компютърът не може.