През периода 2020-2034г. прогнозите са, че трудоспособното население ще намалее с 11.3%, което ще рефлектира на заетостта, която ще отбележи спад 6%. Дялът на заетите лица над 55г. Обаче ще се увеличи с цели 23%. Това стана ясно на конференцията за оповестяване на резултатите от средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков откри форума като изрази мнение, че: „Бъдещият успех зависи от предприемането на бъдещи мерки.“
Един от четирима заети с висше образование е ангажиран на позиция, за която не се изисква университетска диплома. Това се счита като част от Дисбалансите на пазара на труда според Европейското изследване на уменията и работните места.
Прогнозите сочат, че хората с висше образование, които ще работят на места изискващи по-ниска квалификация ще са приблизително 38 хиляди . Тези с основно образование, които ще заемат работна места за хора с по-високо образование, ще са близо 40 хиляди. Структурните дефицити за кадри със средно образование ще засегнат над 77 000 работни места, на които ще бъдат ангажирани хора с по-ниска и по-висока квалификация от необходимата.
В периода 2020-2034 година влиянието на негативните демографски процеси ще доведе до намаление на заетостта ,спадът в заетостта ще бъде около 6 процента и броят на заетите ще намалее до около 2 млн . 962 хиляди, което с около 190 хиляди по-малко заети през 2034 година спрямо базовата 2020 година. Това каза Бисер Петков
Най-много ще намалеят заетите с основно и по-ниско образование – с 37,8 на сто, с 3,1 на сто ще намалее броят на заетите със средно образование, а едва с 0,4 процента ще намалеят заетите с висше образование.
И настоящите прогнози, както представените през март от министерството, показват наличие на структурни дефицити за кадри със средно образование и структурен излишък на кадри с основно и висше образование, посочи министър Петков
Възможни решения за структурния дисбаланс и преодоляването на негативните тенденции според министерствово са: Насърчаване на раждаемостта и промяна в нагласите „деца – кариера“; Технологичното развитие – инвестиции в нови технологии в бизнес сферата; Качествен обучителен процес с по-високи инвестиции;