Навършват се 76 години от връщането на Южна Добруджа на България.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и връщането на Южна Добруджа на България (1940 г.) са едни от най-значимите събития в новата история на страната ни. Те олицетворяват безспорния успех на българска дипломация и са една сериозна крачка към обединението на българските земи в една държава.
Южна Добруджа е отнета от България с Букурещкия мирен договор от лятото на 1913 г. и е присъединена към Румъния. По такъв начин в границите на Румъния е прибавена към подарената от Русия със Сан-Стефанския (1878) и потвърдената от Великите сили с Берлинския договор (1878) Северна Добруджа. През Първата световна война (1915-1918) двете Добруджи са освободени и до края на войната остават в рамките на България. Ньойският договор (1919 г.) отново ги отнема от България и ги предава пак на Румъния. След продължителни дипломатически преговори и с подкрепата на Германия, Съветския съюз и останалите европейски държави Южна Добруджа е върната на страната ни на 7 септември 1940 г. Парижкият мирен договор след края на Втората световна война препотвърждава решението на Крайовската спогодба. По такъв начин Южна Добруджа остава неделима част от българската държава.
Основните дипломатически преговори води Светослав Поменов. Дипломатът участва в Българската делегация на Парижката мирна конференция (1919), управлява Българските легации в Швеция (1920), Швейцария (1920), Германия (1921); пълномощен министър в Германия (1923), Румъния (1925), Германия (1931), Италия (1934) и председател на Българската делегация за подписване на Крайовския договор (1940). От март 1941 г. до август 1943 г. Поменов е началник на канцеларията на цар Борис ІІІ. Впоследствие обаче е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 срещу 2 февруари 1945г.
76 години от връщането на Южна Добруджа на България
Навършват се 76 години от връщането на Южна Добруджа на България.
Съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885 г.) и връщането на Южна Добруджа на България (1940 г.) са едни от най-значимите събития в новата история на страната ни. Те олицетворяват безспорния успех на българска дипломация и са една сериозна крачка към обединението на българските земи в една държава.
Южна Добруджа е отнета от България с Букурещкия мирен договор от лятото на 1913 г. и е присъединена към Румъния. По такъв начин в границите на Румъния е прибавена към подарената от Русия със Сан-Стефанския (1878) и потвърдената от Великите сили с Берлинския договор (1878) Северна Добруджа. През Първата световна война (1915-1918) двете Добруджи са освободени и до края на войната остават в рамките на България. Ньойският договор (1919 г.) отново ги отнема от България и ги предава пак на Румъния. След продължителни дипломатически преговори и с подкрепата на Германия, Съветския съюз и останалите европейски държави Южна Добруджа е върната на страната ни на 7 септември 1940 г. Парижкият мирен договор след края на Втората световна война препотвърждава решението на Крайовската спогодба. По такъв начин Южна Добруджа остава неделима част от българската държава.
Основните дипломатически преговори води Светослав Поменов. Дипломатът участва в Българската делегация на Парижката мирна конференция (1919), управлява Българските легации в Швеция (1920), Швейцария (1920), Германия (1921); пълномощен министър в Германия (1923), Румъния (1925), Германия (1931), Италия (1934) и председател на Българската делегация за подписване на Крайовския договор (1940). От март 1941 г. до август 1943 г. Поменов е началник на канцеларията на цар Борис ІІІ. Впоследствие обаче е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 срещу 2 февруари 1945г.