Повече от 420 000 българи страдат от остеопороза, като 80,4% от тях са жени, а 19,6% – мъже. На всеки час в България се регистрират по шест фрактури в резултат на крехките кости или около 150 счупвания на ден.
На 20 октомври се отбелязва Световният ден за борба с остеопорозата. Тази година той ще протече под надслов „Кажи „Не“ на чупливите кости“ и целта му е да подтикне всички хора, особено мъжете, в рисковите групи да направят своя DXA скенер.
Над 4% от българските мъже на възраст над 50 години ще получат бедрена фрактура, като в не малък брой от случаите, това ще доведе до обездвижване. Въпреки че често остеопорозата се приема като „проблем на дамите“, проучвания показват, че представителите на силния пол са изложени на двойно по-голям риск от смърт в резултат на счупване на бедрената кост. За съжаление, смъртността в резултат на остеопорозата у нас е по-висока (184 на 100 000), отколкото в Европейския съюз (116 на 100 000), информира Амджен България.
Остеопорозата при мъжете възниква в резултат на сложно взаимодействие на различни фактори, свързани с възрастта дефицит на полови хормони, генетична предразположеност, нездравословен начин на живот – липса на физическа активност, тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол, заболявания като диабет, ревматоиден артрит, прием на определен вид лекарства. Проблем с костната плътност може да възникне и ако човек е с поднормено тегло или загуби рязко 10% от килограмите си. С напредването на възрастта при мъжете производството на хормоните естрадиол и тестостерон намалява. За разлика от дамите, при които нивата на естроген рязко спадат по време на менопаузата, мъжете губят костна плътност по-бавно.
Част от симптомите на заболяването са намаляване на ръста, острата болка в гърба, прегърбването. Изследването на костната плътност или т.нар. DXA скенер е най-добрият начин за диагностициране на остеопорозата. За съжаление, България е на едно от последните места по брой изследвания на костната плътност в сравнение с останалите страни-членки на Европейския съюз, което прави поставянето на диагнозата и съответно назначаването на терапията изключително трудни.
