55-годишният Хавиер Бардем е звездата на корицата на новия брой на Gentleman’sJournal. Испанският актьор позира пред обектива на съпругата си Пенелопе Крус, а в интервюто разказва за запознанството със съпругата си, родителството и главната си роля в нашумелия сериал на Netflix Monsters: The Story of the Menendez Brothers.
Пенелопе Крус и Хавиер Бардем са женени от 2010 г. Двамата се срещат за първи път през 1992 г. на снимачната площадка на филма „Хам, Хам“: „Тя беше на 17 години, а аз на 22. Това беше нейният първи филм, един от първите ми големи филми. Срещнахме се на пробна процедура за костюми, погледнахме се и предполагам, че нещо се е случило. Нещо, което няма обяснение и което излиза извън рамките на логиката и разсъжденията. Но в онези дни имахме друг живот, други задачи и цели. И все пак имаше нещо – енергията, химията, способността да разчитаме един на друг като човешки същества. И това продължи дълго време, въпреки че не сме се виждали и не сме си говорили от години“.
Актьорите се срещат отново през 2007 г. на снимачната площадка на филма на Уди Алън „Вики Кристина Барселона“. „Осъзнахме, че чувството е все още живо“, казва Бардем. – Оказа се, че и двамата сме били самотни в този момент, така че се случи това, което трябваше да се случи: двама души се свързаха отново. Общото между нас беше, че се познавахме преди целия шум, преди успеха и преди това, в което се бяхме превърнали. А това е важно – да разчитате един на друг, защото се познавате истински. Ти виждаш мен, аз виждам теб. Това е важно“.
Двойката отглежда две деца: 13-годишен син Леонардо и 11-годишна дъщеря Луна. Актьорът разкри, че сега чете книгите на психолога Шефали Цабари, за да затвърди родителските си умения. „В нея се разказва за това колко важно е детството. Всички знаем това, но трябва да се грижим за бебетата си и да сме много внимателни към тях, за да растат здрави. Това е инвестиция в обществото. Всяко дете е инвестиция в обществото“.
Бардем нарича семейството си „племе“, но понякога се съмнява колко добър родител е той. „Знам повече какъв баща не искам да бъда. Такъв, който постоянно покровителства децата си, казва им какво да правят, как да го правят и им оказва натиск, от който те нямат нужда“.
