Историческо „ДА“: Вижте какво пише в доклада на ЕЦБ за България

Европейската централна банка публикува конвергентния доклад – ключов документ, който показва, че България е готова да стане част от еврозоната. В доклада можете да прочете оценките за България по следните критерии:

• ценова стабилност
• фискален критерий
• критерий за валутния курс
• критерий за дългосрочните лихвени проценти
• критерий за свместимост на националното законодателство

Какво е конвергентен доклад на ЕЦБ?

В доклада за конвергенцията от ЕЦБ се представя оценка на напредъка на държавите членки на ЕС извън еврозоната с изключение на Дания, която има клауза за право на отказ, в изпълнението на критериите за въвеждане на еврото. Докладът се публикува най-малко веднъж на две години или по искане на държава членка на ЕС (бел. ред. както е в случая с България), желаеща да се присъедини към еврозоната.

Еврото вече е въведено в 20 от 27-те държави – членки на ЕС. По силата на Договора за функционирането на Европейския съюз (Договора) държавите извън еврозоната, включително и България, са поели ангажимент да приемат еврото, което означава, че те трябва да се стремят да покрият всички критерии за конвергенция.

Докладът за България – икономическа конвергенция

ЕЦБ използва обща аналитична рамка за проучване на състоянието на икономическата конвергенция в държавите – членки на ЕС, които имат за цел да приемат еврото. Общата рамка, последователно прилагана във всички доклади на Европейския паричен институт (ЕПИ) и на ЕЦБ за конвергенцията, се основава, първо, на разпоредбите на Договора и на прилагането им от страна на ЕЦБ по отношение на динамиката на цените, бюджетните салда и съотношенията на дълга, валутните курсове и дългосрочните лихвени проценти, както и на други фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция. Второ, тя се основава на редица допълнителни ретроспективни и прогнозни икономически показатели, смятани за целесъобразни при по-подробното проучване на устойчивостта на конвергенцията. 

Икономическото развитие на държавите – обект на прегледа, се разглежда ретроспективно, обхващайки по правило последните десет години. Освен това, доколкото е уместно, се правят и прогнози за бъдещето. В този смисъл особено внимание се обръща на факта, че устойчивостта на благоприятното икономическо развитие зависи извънредно много от подходящите и трайни политически отговори на днешните и бъдещите предизвикателства.

Според публикувания днес Доклад за конвергенцията на Европейската централна банка (ЕЦБ), България е постигнала добър напредък към икономическа конвергенция с еврозоната от 2024 г. насам. Според оценката на ЕЦБ, България е в рамките на референтните стойности на критериите за конвергенция и отговаря на законовите изисквания. След като участва в механизма на валутните курсове (ERM II) и банковия съюз от 10 юли 2020 г., България направи още една стъпка към европейската интеграция при трудни икономически условия. Постигането на среда, която е благоприятна за устойчива конвергенция в България, изисква ориентирани към стабилност икономически политики и широкообхватни структурни реформи. Тези политики са разгледани по-подробно в доклада.

• Ценова стабилност

Критерият за ценова стабилност, посочен в член 140, параграф 1, първо тире от Договора за функционирането на Европейския съюз означава, че в съответната държава членка е налице ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1½ процентни пункта този, който съществува най-много в три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Инфлацията се измерва посредством индекс на потребителските цени на съпоставима база, като се отчитат различията в националните дефиниции.

Що се отнася до критерия за ценова стабилност, през април 2025 г. 12-месечният среден темп на инфлация по HICP в България е бил 2,7%, т.е. малко под референтната стойност от 2,8%. Референтната стойност е базирана на трите държави членки с най-добри резултати по отношение на ценовата стабилност, т.е. Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%) и Италия (1,4%), като се взема средната им инфлация през последните 12 месеца и се добавят 1,5 процентни пункта.

Тенденцията на дезинфлация, която започна в края на 2022 г., приключи през януари 2025 г., когато годишният темп на HICP инфлация се повиши до 3,8%. След това тя остана около 4% през следващите два месеца, преди да се забави до 2,8% през април. Значителното покачване на HICP инфлацията в началото на 2025 г. се дължи на комбинация от политически обусловени увеличения на цените и по-широкообхватни увеличения на цените в няколко категории на потребление. Увеличенията, обусловени от политиките, са резултат от промени в косвените данъци и административно определяните цени, включително края на мерките за подкрепа, които бяха въведени за смекчаване на въздействието на пандемията.

Други увеличения на цените бяха концентрирани главно в сектора на услугите, подхранвани от вторични ефекти от по-високите цени на храните и енергията, както и от постоянен натиск върху заплатите

на фона на стегнатите пазари на труда и стабилното вътрешно търсене, подкрепено от силен ръст на цените на кредитите и активите. Рязкото понижение на инфлацията по HICP през април 2025 г., спаднало до 2,8% от 4,0% през март, се дължи до голяма степен на значителния спад в цените на болничните услуги.

Очаква се инфлацията да остане висока през следващите месеци, водена от силния вътрешен ценови натиск. Според пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия от 2025 г. се очаква инфлацията по HICP да се повиши до 3,6% през 2025 г., преди да спадне до 1,8% през 2026 г. Въпреки че прехвърлянето на заплатите към инфлацията на потребителските цени е досега относително ограничено, се очаква вътрешният ценови натиск, произтичащ от силния, макар и умерен, растеж на заплатите, да се запази през прогнозния хоризонт.

В същото време,

Хипотечното кредитиране и растежът на цените на жилищата остават стабилни, което представлява риск от спирала на цените на кредитите/активите.

Този риск се изостря от фактът, че положителните инфлационни диференциали спрямо еврозоната може лесно да се самокоригират, тъй като по-високата вътрешна инфлация може да доведе до по-отрицателни реални лихвени проценти по ипотеките, което би могло допълнително да стимулира растежа на жилищните кредити и поскъпването на жилищата. Тези прогнози трябва да се разглеждат в контекста на постоянния недостиг на работна ръка, който се корени в демографски тенденции като ниска раждаемост и бързо застаряване на населението. Те обаче са обект на значителна несигурност, като рисковете са насочени към по-висока стойност, тъй като инфлацията в България все още е относително по-чувствителна към външните ценови промени, отколкото в еврозоната.

От 2022 г. насам България ефективно елиминира зависимостта си от руския внос на енергия чрез диверсификация на източниците на доставки. Въпреки това, българската икономика остава изложена на колебания в цените на стоките поради високата си енергийна интензивност и значителния дял на енергията и храните в потребителската кошница.

• Фискален критерий

Критерият за държавната бюджетна позиция, посочен в член 140, параграф 1, второ тире от посочения Договор, означава, че по време на прегледа на резултатите Съветът не е приел решение по отношение на засегнатата държава членка в съответствие с член 126, параграф 6 от посочения Договор, че е налице прекомерен бюджетен дефицит.

Що се отнася до фискалния критерий, България не е била обект на процедура при прекомерен дефицит от 2012 г. Дефицитът на консолидирания държавен бюджет на страната е бил 3,0% от БВП през 2024 г., т.е. на нивото на референтната стойност от 3%. Съотношението на брутния държавен дълг към БВП е било 24,1%, т.е. доста под референтната стойност от 60%, и е било доста под 60% от БВП през последните 20 години.

При наличието на дългогодишен валутен борд, нивото и структурата на публичния дълг позволяват на България да управлява дълга си ефективно. Делът на държавния дълг с краткосрочен падеж като цяло е незначителен. Като се има предвид ниският дял на дълга с променлив лихвен процент и нивото на съотношението на дълга към БВП, фискалните салда са относително нечувствителни към промените в лихвените проценти. В същото време делът на държавния дълг, деноминиран в чуждестранна валута, е висок (76,1% през 2024 г.). Той обаче е деноминиран предимно в евро – основната валута на рамката на валутния борд на България. Следователно фискалните салда са относително нечувствителни към промени във валутните курсове, различни от валутния курс евро/лев, който е фиксиран в рамките на валутния борд.

• Критерий за валутния курс (Динамика на валутния курс)

Критерият за участие във валутния механизъм на Европейската парична система, посочен в член 140, параграф 1, трето тире от посочения Договор, означава, че държавата членка е спазвала нормалните граници на отклонение, предвидени във валутния механизъм на Европейската парична система, без да са били налице значителни отклонения най-малко през последните две години преди прегледа на резултатите. В частност държавата членка не трябва да е осъществявала през същия период девалвация на централния курс на своята валута спрямо еврото по своя собствена инициатива.

Що се отнася до критерия за валутния курс, българският лев участва в ERM II през двугодишния референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През референтния период левът не показа никакво отклонение от централния курс от 1,95583 лева за евро. България е изпълнила почти всички свои ангажименти след влизането си в ERM II, но е необходим допълнителен напредък за справяне с оставащите недостатъци в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

• Дългосрочни лихвени проценти

​Критерият за конвергенция на лихвените проценти, посочен в член 140, параграф 1, четвърто тире от посочения Договор, означава, че за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите държавата членка е имала среден размер на номиналния лихвен процент по дългосрочните кредити, който не превишава с повече от 2 процентни пункта тези на най-много три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Лихвените проценти се определят въз основа на дългосрочните държавни облигации или други съпоставими ценни книжа, като се отчитат различията в националните дефиниции.

Дългосрочните лихвени проценти в България са били средно 3,9% през референтния период от май 2024 г. до април 2025 г. и следователно са били под референтната стойност от 5,1% за критерия за конвергенция на лихвените проценти. Дългосрочните лихвени проценти в България следваха предимно низходяща тенденция от 2015 г. до 2022 г., когато се увеличиха рязко, преди впоследствие да се стабилизират.

Дългосрочните лихвени проценти се увеличиха значително от 2022 г. насам в контекста на нарастващ вътрешен и глобален инфлационен натиск. Политическата несигурност – която доведе до провеждането на седем общи избори от 2021 г. насам – може също да е допринесла за рязкото увеличение с около 200 базисни пункта на дългосрочните лихвени проценти през този период. Дългосрочните лихвени проценти в България се стабилизираха през последните две години и през април 2025 г. достигнаха 3,9%, с 10 базисни пункта под нивото от април 2023 г.

• Съвместимост на националното законодателство

​Когато оценява правната конвергенция, ЕЦБ не се ограничава единствено до изготвянето на формална оценка за съвместимост с буквата на националното законодателство, но може също да преценява дали прилагането на съответните разпоредби е съвместимо с духа на Договорите и Устава. ЕЦБ проявява особена загриженост относно признаци за оказване на натиск върху органите на НЦБ за вземане на решения в която и да било държава членка, което би противоречало на духа на Договора по отношение на независимостта на централните банки. ЕЦБ ще следи внимателно всички процеси в държавите членки, преди да даде положителна крайна оценка за съответствие на тяхното национално законодателство с Договора за функционирането на Европейския съюз и  Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.

Що се отнася до съвместимостта на националното законодателство, българското право е съвместимо с Договорите и Устава на ЕСЦБ, както се изисква съгласно член 131 от Договора.

Оценка за качеството на институциите

Качеството на институциите и управлението в България представлява определени предизвикателства, които биха могли да подкопаят нейната икономическа устойчивост и устойчивостта на конвергенцията. Тези предизвикателства могат да се проявят например по отношение на 
бизнес средата, ефективността на публичната администрация, спазването на данъчното законодателство, корупцията, социалното приобщаване, прозрачността, съдебната независимост и достъпа до онлайн услуги.

По-слабата институционална рамка може да ограничи потенциалния растеж на производството, което би могло да повлияе на капацитета на България за обслужване на дълга и да усложни икономическите корекции. Тя може също така да възпрепятства способността на България да прилага политически мерки. Различни институционални показатели сочат необходимостта от подобряване на институционалното качество и управление на България, като през последните десетилетия се наблюдава ограничен напредък. България е сред страните от ЕС, които са изправени пред значителни предизвикателства в тези области. Прилагането на реформите, заложени в нейния План за възстановяване и устойчивост, би могло да помогне за укрепване на върховенството на закона и управлението на страната.

Днешният доклад беше публикуван по искане на България, а следващият редовен Доклад за конвергенция на ЕЦБ ще бъде публикуван през 2026 г.

Този доклад обаче не е последна стъпка преди влизане в еврозоната и въвеждане на еврото, а зелена светлина за предприемане на следващите стъпки. Днес излезе и доклада на Европейската комисия с препоръки към страната ни. 

Какво предстои за България

Пътят към въвеждане на еврото минава през поредица от важни европейски срещи 🗓️:

• 4 юни 2025 г. – Публикация на конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ (около обед или следобед)
• 19 юни – Заседание на Еврогрупата в Люксембург. След обсъждане на докладите, ще се приеме проект за препоръка към Съвета на ЕС
• 20 юни – Съвет ЕКОФИН ще обсъди и официално ще приеме препоръката
• 26 юни – Лидерска среща в Брюксел. На нея ще се обсъдят докладите и предложението на ЕК България да приеме еврото от 1 януари 2026 г.
• 8 юли – Финално решение: Съвет ЕКОФИН ще одобри присъединяването. В същия ден Европейският парламент ще гласува резолюция с обикновено мнозинство

От 1 януари 2026 г. България ще влезе в еврозоната, а еврото ще замени лева като официална валута на страната ни. Ето какво означава това за гражданите:

• Автоматично и безплатно превалутиране – всички депозити ще бъдат конвертирани в евро без такси
• Двойно обозначаване на цените – ще започне месец след решението на ЕС и ще продължи 12 месеца след въвеждането
• Фиксиран курс – ще бъде запазен: 1 евро = 1.95583 лв.
  
• Предимства – премахване на валутния риск, по-ниски разходи за бизнеса, по-висок кредитен рейтинг, достъп до Европейския стабилизационен механизъм

България е член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. и като такава е поела ангажимента да приеме еврото, след като изпълни необходимите критерии за конвергенция. От 1997 г. страната оперира при режим на валутен борд, който фиксира курса на българския лев първоначално към германската марка, а от 1999 г. към еврото при неотменим курс от 1,95583 лева за 1 евро. Този механизъм осигурява валутна стабилност и е важен елемент от макроикономическата рамка на България.

През последните години България предприе редица стъпки към пълноправно членство в еврозоната.

На 10 юли 2020 г. българският лев се присъедини към Валутния механизъм II (ERM II), известен като „чакалнята на еврозоната“, и страната стана част от Европейския банков съюз. Тези действия са ключови за демонстриране на стабилност на валутния курс и укрепване на банковия сектор.

Процесът на присъединяване към еврозоната изисква изпълнението на пет критерия за конвергенция, известни като Маастрихтски критерии: ценова стабилност (ниска инфлация), стабилни публични финанси (бюджетен дефицит под 3% от БВП и държавен дълг под 60% от БВП), стабилност на валутния курс, конвергенция на дългосрочните лихвени проценти и съвместимост на националното законодателство с европейските договори. Докладите за конвергенция, изготвяни от Европейската централна банка и Европейската комисия, оценяват напредъка на държавите членки по тези показатели. Исторически, инфлацията често е била основното предизвикателство за България по пътя към еврозоната.