Само за 10 години Китай се превърна в световен лидер в енергетиката – ключов сектор на глобалната икономика. Залогът на възобновяемите източници се оказа печеливш: той освободи Китай от технологична и суровинна зависимост и го превърна в суперсила на „чистите“ технологии, както и във водещ износител на слънчеви панели, акумулаторни батерии и електромобили.
В резултат Китай изпревари Запада и в борбата с климатичните промени и неравенството. Как Китайската комунистическа партия постигна това и как електрификацията на страната заплашва Запада и нефтогазовите държави – преди всичко Русия и САЩ?
„Голямата изненада“
Темповете на китайската „зелена революция“ са впечатляващи, посочва Би Би Си.
В Китай в момента се инсталират два пъти повече слънчеви батерии, отколкото в целия останал свят общо. На Китай се пада една трета от всички световни инвестиции в „чисти“ технологии – над 600 млрд. долара само през 2024 г.
Китай е основен доставчик на „зелено“ оборудване: над 90% от всички слънчеви панели и над 80% от вятърните турбини се произвеждат там (2024 г.). Преди десетилетие Китай внасяше автомобили, а днес е най-големият износител. През 2023 г. BYD изпревари Tesla и стана №1 по продажби на електромобили.
Китайската икономика е електрифицирана ~на една трета, докато САЩ и ЕС – на около една четвърт. По прогнози светът ще достигне китайското ниво чак след ~25 години.
„Най-голямата изненада за мен е невероятната скорост, с която всичко се променя в Китай,“ подчерта Спенсър Дейл, доскорошен главен икономист на BP.
„Там се продават почти 60% от всички електромобили, инсталират се 65% от соларите и 65% от вятърните турбини, както и 30% от новите ядрени реактори.“
„Екологична цивилизация“
Китай прие, че старият модел на растеж на изкопаеми горива е изчерпан. Затова властите тръгнаха към „екологична цивилизация“ – развитие на икономика, социална сфера и екология едновременно, пише Ember.
Зависимостта от внос на енергоносители беше критична: ~70% от петрола и ~40% от газа идват отвън (вкл. от Русия). Паралелно чистите технологии станаха нов двигател на растежа: през 2024 г. производството и инвестициите в „чиста“ енергия са ~1,9 трилиона долара (~10% от БВП) и растат три пъти по-бързо от икономиката.
Китай инвестира над 300 млрд. долара за десетилетие в производствени мощности: солари 1000 ГВт, вятър 600 ГВт, батерии 2500 ГВтч (S&P Global). Китайските компании държат ~75% от световните патентни заявки в „чистата“ енергия (преди 2000 г. – 5%).
Как Китай изпревари Запада
„Зелената революция“ започна на Запад – заради климата, геополитиката и желанието за технологично лидерство. Но след кризата 2008–2009 субсидиите намаляха. САЩ при Доналд Тръмп допълнително редуцираха „зелените“ политики, докато Си Дзинпин вкара темата в индустриалната стратегия и в ООН обяви курс към намаляване на емисиите.
„Китай гледа климатичните промени като въпрос на индустриална политика, а не на идеология,“ обобщава Байфорд Цанг (ECFR).
Западът отвърна с мита и протекционизъм, но това ускори вътрешната електрификация на Китай. Пример: при соларите – всичко непродадено навън се инсталира у дома, дори под себестойност, за да се натрупа капацитет и опит „с поглед към бъдещето“.
Как електрификацията в Китай удря САЩ и Русия
И САЩ, и Русия заложиха на експанзия на нефт и газ. Дълго време Китай беше най-големият клиент. Но през първата половина на 2025 г. соларът и вятърът в Китай надхвърлиха ръста на търсенето на ток, а потреблението на нефт, газ и въглища спадна с ~2%. Паралелно промишленост, транспорт и сгради ускорено заместват „мръсната“ енергия с „чиста“.
Ember говори за структурен завой – повече ВЕИ + мрежи + батерии, плюс електрификация на транспорт и индустрия, водят до ранен пик на търсенето на изкопаеми горива първо в Китай, после глобално.
BP е по-предпазлива: „петрол и газ ще са централни още 10–15 години“, но признава, че Китай ще е решаващ за темпа на спада.
Китай вече е в „електрифицираното“ бъдеще
През 2019 г. електрификацията на Китай достигна ~32%. В ЕС/САЩ тя е ~24% още от 2010 г. и буксува. С масовите електромобили и термопомпи ефективността расте и намалява нуждата от изкопаеми горива. По сценарии на BP до 2050 г. делът на електроенергията в крайното потребление може да надхвърли 33% (от ~20% през 2023 г.).
Ще настигне ли Западът?
S&P Global е скептична:
- В Китай е по-евтино и по-бързо да се строи; на Запад – по-дълги процедури и по-скъпи труд, материали и финансиране.
- Западът заложи на по-сложни и скъпи решения (водород, улавяне на СО₂), докато Китай масово произвежда „лесни“ продукти – солари, вятър, батерии.
- Цената на внедряване „на ват“ в САЩ е ~2 пъти по-висока от Китайската. Освен пари липсва и дългосрочен политически консенсус – кратките изборни цикли спират мащабното планиране.
В следващите 5 години ~40% от новите соларни мощности и ~50% от вятърните ще са в Китай. Производството изпреварва вътрешното търсене, затова Китай ще остане ключов износител на ВЕИ-оборудване – и влияние. ¼ от развиващите се икономики вече изпреварват САЩ по електрификация благодарение на китайска техника.
Преди мечтаеха за Mercedes. Днес спестяват за BYD.
Извод: Китай превърна климата в индустриална политика, а „зеленото“ – в геоикономическа мощ. Ако тенденцията се запази, пикът на изкопаемите горива ще бъде отключен от Пекин, а световната енергетика ще се електрифицира по китайски модел – с всички икономически и геополитически последствия за Запада, САЩ и Русия.