Search Suggestions
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          Бизнесът зове държавата да замрази растежа на „твърде високите заплати“

          7 октомври 2025 | 13:44 154044

          Българските работодателски организации настояват заплатите в страната да бъдат замразени, включително минималната работна заплата, която според правителствено предложение трябва да се повиши от 1077 лв. на 1213 лв. от 1 януари 2026 г.. Бизнесът предупреждава, че ново увеличение би било „икономически неоправдано“ и би ускорило инфлацията, тъй като доходите вече растат по-бързо от производителността. Според тях страната рискува да навлезе в спирала на нарастващи разходи за труд, без покритие в реалната икономика.

          - Реклама -

          На последното заседание на Съвета за тристранно сътрудничество не бе постигнат консенсус по предложението на Министерството на труда и социалната политика. Въпреки че кабинетът има право да наложи решението си без съгласието на социалните партньори, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК) настояха не само да се спре планираното увеличение, но и да се прекрати общият ръст на заплатите, докато икономиката не навакса.

          „Минималната заплата у нас е най-ниската в ЕС по абсолютна стойност, но най-висока като дял от БВП на глава от населението,“ аргументираха се от АИКБ. „Само за три години тя се е покачила с 55%, докато икономиката е нараснала с едва 10%. Това е несъразмерен растеж, който подкопава конкурентоспособността.“

          От другата страна на дебата, социалният министър Борислав Гуцанов защити увеличението, като подчерта, че доходите все още остават най-ниски в ЕС и че стабилната политика по заплащането е ключова за социалната сигурност.

          Синдикатите също подкрепиха повишаването на минималната заплата. Според тях то няма да доведе до инфлационен натиск, тъй като скокът на цените идва основно от външни фактори като пандемията и енергийната криза. КНСБ настоява минималната заплата да се изчислява според реалната издръжка на живота, която по техни данни възлиза на поне 1526 лв. месечно за самостоятелно живеещ работещ.

          Бизнесът обаче остава непреклонен – настоява за пълно преразглеждане на формулата, която фиксира минималната заплата на 50% от средната. Според работодателите този механизъм е „изкуствен“ и не отчита реалните икономически условия, поради което настояват всяко следващо увеличение да бъде замразено, докато производителността не навакса ръста на доходите.

          Българските работодателски организации настояват заплатите в страната да бъдат замразени, включително минималната работна заплата, която според правителствено предложение трябва да се повиши от 1077 лв. на 1213 лв. от 1 януари 2026 г.. Бизнесът предупреждава, че ново увеличение би било „икономически неоправдано“ и би ускорило инфлацията, тъй като доходите вече растат по-бързо от производителността. Според тях страната рискува да навлезе в спирала на нарастващи разходи за труд, без покритие в реалната икономика.

          - Реклама -

          На последното заседание на Съвета за тристранно сътрудничество не бе постигнат консенсус по предложението на Министерството на труда и социалната политика. Въпреки че кабинетът има право да наложи решението си без съгласието на социалните партньори, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК) настояха не само да се спре планираното увеличение, но и да се прекрати общият ръст на заплатите, докато икономиката не навакса.

          „Минималната заплата у нас е най-ниската в ЕС по абсолютна стойност, но най-висока като дял от БВП на глава от населението,“ аргументираха се от АИКБ. „Само за три години тя се е покачила с 55%, докато икономиката е нараснала с едва 10%. Това е несъразмерен растеж, който подкопава конкурентоспособността.“

          От другата страна на дебата, социалният министър Борислав Гуцанов защити увеличението, като подчерта, че доходите все още остават най-ниски в ЕС и че стабилната политика по заплащането е ключова за социалната сигурност.

          Синдикатите също подкрепиха повишаването на минималната заплата. Според тях то няма да доведе до инфлационен натиск, тъй като скокът на цените идва основно от външни фактори като пандемията и енергийната криза. КНСБ настоява минималната заплата да се изчислява според реалната издръжка на живота, която по техни данни възлиза на поне 1526 лв. месечно за самостоятелно живеещ работещ.

          Бизнесът обаче остава непреклонен – настоява за пълно преразглеждане на формулата, която фиксира минималната заплата на 50% от средната. Според работодателите този механизъм е „изкуствен“ и не отчита реалните икономически условия, поради което настояват всяко следващо увеличение да бъде замразено, докато производителността не навакса ръста на доходите.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          САЩ: Добре дошла на борда, България! Страната ни влезе в Съвета за мир на Тръмп

          Посолството на САЩ в София отправи официален поздрав към България по повод присъединяването на страната към международния Съвет за мир. Дипломатическата мисия изрази своята...

          Грипна епидемия в Бургас: Учениците преминават на онлайн обучение, въвеждат строги мерки

          Област Бургас официално навлиза в грипна епидемия, считано от днес. В отговор на повишената заболеваемост се въвеждат редица временни противоепидемични мерки, които ще засегнат...

          България в топ 5 по риск от бърнаут: Икономиката губи над 600 млн. лева годишно

          България заема тревожно място в челната петица на държавите с повишен риск от професионално прегаряне, известно като бърнаут. Това сериозно предизвикателство пред пазара на...
          Вашият коментар
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions