Смяна на часа 2025: Кога местим стрелките за зимно часово време и отпада ли най-сетне?

Обратното броене започна: този уикенд отново ще трябва да пренастроим часовниците си. България, заедно с цяла Европа, преминава към астрономическо, или т.нар. зимно часово време.

Това е смяната, която ни дава един час повече сън сутринта, но и отнема от светлата част на деня следобед. И докато се подготвяме за по-ранното смрачаване, вечният въпрос остава: Това ли е последната смяна на часа?

Кога точно местим стрелките тази есен?

Правилото е ясно: преминаването към зимно часово време се случва винаги в последната неделя на месец октомври.

През 2025 г. това означава, че смяната ще се извърши:

• В нощта на събота (25 октомври) срещу неделя (26 октомври) 2025 г.
• Точно в 4:00 ч. сутринта в неделя, часовниците трябва да се върнат с един час назад – на 3:00 ч.

Повечето съвременни устройства като смартфони, компютри и смарт часовници ще се актуализират автоматично. Въпреки това, ще трябва ръчно да сверите аналоговите си часовници, както и тези на фурната, микровълновата или в автомобила.

Това ли е последната смяна? Дебатът в ЕС продължава

Въпросът, който всички си задаваме всяка пролет и есен, е „Докога?“.

През 2018 г. Европейската комисия предложи смяната на часа да бъде прекратена в целия Европейски съюз. През 2019 г. Европейският парламент подкрепи това предложение с гласуване, като даде на държавите-членки срок да решат кое часово време предпочитат да запазят за постоянно – лятното или зимното.

Защо тогава още сменяме часа?

Планът беше последната смяна да е през 2021 г., но няколко фактора блокираха финалното решение в Съвета на ЕС (където заседават министрите на държавите-членки):

1. Липса на консенсус: Държавите не успяха да постигнат единодушие. Южните страни (като България, Гърция, Италия) клоняха към запазване на лятното часово време (за повече светлина вечер), докато северните (като Финландия и Германия) предпочитаха зимното (за да не е твърде тъмно сутрин).
2. COVID-19 пандемията: Кризата с коронавируса измести този въпрос далеч назад в списъка с приоритети на Брюксел.
3. Brexit: Оттеглянето на Обединеното кралство също усложни координацията.

Към днешна дата (октомври 2025 г.) няма финално решение и темата е „на пауза“. Докато Съветът на ЕС не постигне съгласие, директивата остава в сила и ние ще продължим да местим стрелките два пъти годишно.

Плюсове и минуси: Защо изобщо го правим?

Смяната на часа е въведена за първи път масово по време на Първата световна война (в България през 1979 г.) с основната цел пестене на енергия – идеята е да се използва повече естествена дневна светлина и да се намали нуждата от изкуствено осветление вечер.

Днес обаче този аргумент се оспорва силно:

• Противници: Изтъкват, че модерният начин на живот и енергийно ефективните уреди правят икономиите незначителни. Те наблягат на негативните ефекти върху здравето – смяната (особено пролетната) нарушава циркадните ритми (биологичния часовник), води до проблеми със съня, повишен стрес и дори увеличен риск от сърдечни проблеми в дните след смяната.
• Поддръжници: Твърдят, че лятното часово време насърчава хората да са по-активни навън след работа, което е добре за туризма, търговията и общественото здраве.

Как да се адаптираме по-лесно?

Въпреки че преминаването към зимно време се смята за по-леко, тъй като „печелим“ час сън, то все пак може да разстрои рутината ни. Ето няколко съвета:

• Не бързайте: Опитайте се да си легнете в обичайното време в събота вечер, за да се възползвате от допълнителния час сън.
• Използвайте светлината: Опитайте се да се излагате на слънчева светлина сутрин след смяната. Това помага на биологичния часовник да се „настрои“ по-бързо.
• Бъдете търпеливи: Нужни са няколко дни, докато тялото ви привикне към новия ритъм и по-ранното смрачаване.

И така, тази неделя не забравяйте: в 4:00 ч. става 3:00 ч. Ще спим повече, но за отпадането на тази практика ще трябва да почакаме още.