Българският парламент направи историческа стъпка – прие на първо четене първия държавен бюджет, разчетен в евро, предаде репортер на БГНЕС. Това е първият официален документ, който поставя бъдещето на страната в еврозоната не като политическа цел, а като техническа реалност.
Гласуването беше напрегнато, заредено с политически сблъсъци и неочаквани комбинации.
131 депутати гласуваха „за“, 87 – „против“, нямаше нито един „въздържал се“.
Дори след поискано прегласуване числата останаха непроменени – знак, че фронтовете са твърди и ясни.
Подкрепата дойде от необичайно широка коалиция:
ГЕРБ–СДС (63 гласа), ДПС–Ново начало (28), БСП–Обединена левица (19), ИТН (17) и четирима независими.
Това мнозинство показа, че поне по темата „евро-бюджет“ управляващите успяват да съберат политически кръгове, които иначе рядко застават рамо до рамо.
Опозицията обаче беше категорична.
ПП–ДБ (34 гласа), „Възраждане“ (33), АПС (10) и МЕЧ (10) гласуваха „против“, отправяйки критики към разходите, реформите и начина, по който бюджетът проектира бъдещето в еврозоната.
Напрежение предизвика и предложението на Деница Николова за съкращаване на срока за предложения между първо и второ четене до 3 дни. Управляващото мнозинство го прие с 129 гласа „за“ – ход, който опозицията определи като опит за ограничаване на дебата.
Интересен щрих беше съпътстващият проект на Висшия съдебен съвет.
Само един глас „за“, 84 „против“ и цели 133 „въздържали се“.
Този вот показа ясно, че реформите в съдебната власт ще се превърнат в отделно бойно поле при второто четене.
С приемането на първия си бюджет в евро България направи символична, но ключова крачка към еврозоната. Истинската битка обаче тепърва предстои — както в парламента, така и в обществото, което следи процеса с повишено внимание.
