Народното събрание прие на първо четене Законопроект относно мерките за контрол на цените на основни стоки и услуги, добил популярност като „Антиспекула“. Текстовете предвиждат временно въвеждане на пределни надценки в периода на приемане на единната европейска валута в България. Вносители на инициативата са Нина Димитрова от „БСП-Обединена левица“ и група народни представители.
Решението бе подкрепено от 167 депутати от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Има такъв народ“ (ИТН), „Алианс за права и свободи“ (АПС), „Морал, единство, чест“ (МЕЧ), „Величие“, както и от един независим народен представител. Единствените гласове „против“ дойдоха от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (22 депутати). Двама народни представители гласуваха „въздържал се“ – един от ПП-ДБ и един от АПС.
Новите регулации включват определяне на максимални цени при търговия на дребно и таван на надценките. Предвижда се още задължително обявяване на ценови листи, редовно предоставяне на данни за цените, както и забрана за увеличаване на такси или въвеждане на нови такива. Обхватът на мерките засяга основни хранителни стоки, услуги от първа необходимост, банкови такси и комисиони, телекомуникационни услуги, горива и лекарства без лекарско предписание. Списъкът със стоки и услуги може да бъде допълван с решение на Министерския съвет.
Периодът на действие на ограниченията започва един месец след официалното решение за приемане на еврото и приключва дванадесет месеца след въвеждането му, като сроковете могат да бъдат коригирани от правителството при необходимост.
По време на дебатите Нина Димитрова от левицата подчерта, че в създаденото приложение за антиспекула вече има множество сигнали за нарушения. „Ако процесът не бъде овладян своевременно, ще доведе до още по-голямо обедняване и сериозно социално напрежение“, заяви тя и уточни, че „този закон не е срещу бизнеса, а срещу спекулата, в защита на българските домакинства, на техния стандарт“.
От „Възраждане“ отправиха остри критики към вносителите. Петър Петров обвини социалистите в демагогия и популизъм преди изборите, като припомни участието им в управлението. „Ако БСП искаше да препятства по-дълбокото обедняване, най-големите негативи от въвеждане на еврото, имаше една година да препятства влизането в ‘клуба на богатите‘“, коментира Петров. Колегата му Цончо Ганев също влезе в словесен сблъсък с левицата, за което получи забележка от председателстващия Костадин Ангелов.
Атанас Атанасов от „БСП-Обединена левица“ репликира: „След като постоянно лъжете вашите избиратели, нямате никакво морално право да давате оценки на други партии“. Той обвини „Възраждане“, че говорят срещу ваксините, докато самите те са ваксинирани, и срещу еврото, докато държат спестяванията си в евро.
От ПП-ДБ определиха законопроекта като опит за връщане към планова икономика. Ивайло Шотев предупреди, че това ще удари лоялните търговци и може да доведе до дефицит и влошаване на качеството на продуктите. „Спекулата не се бори с изкуствен таван на цените, а с конкурентност, прозрачни регулатори“, категоричен бе той.
Мартин Димитров от ПП-ДБ нарече законопроекта „пушилка“ и свърза инфлацията с фискалната политика. „Вие от БСП сте част от управляващата коалиция, взимате 19 млрд. лв. заеми през 2025 г., наливате ги в икономиката и после казвате сега ще ви напишем закон за антиспекулата“, заяви Димитров, като разкритикува и ГЕРБ, и ИТН, и ДПС за подкрепата на леви икономически мерки.
Габриел Вълков от БСП защити нуждата от регулация с пример за поскъпването на животоспасяващи медикаменти. Той посочи, че лекарствата за диабетици са поскъпнали с 15%. Димо Дренчев от „Възраждане“ пък изрази подкрепа за ограничаването на таксите на банките и мобилните оператори, но предупреди, че таванът на надценките при стоките води до дефицит.