В деня, когато се чества успението на Св. Кирил Славянобългарски в предаването припомняме онези моменти от неговия живот, които обикновено се приемат за даденост, без да се осмисля тяхната причинно следствена връзка. Защо например Кирил и брат му Методий трябва да отидат в Рим, за да търсят благословията на папата за своята азбука, при положение, че са византийски мисионери в Моравия и Панония? А защо папата им оказва големи почести, макар да не са висши сановници? На коя от трите свещени азбуки двамата братя наподобяват глаголицата и за кого тя най-напред е била предназначена? Възможно ли преди моравските славяни с нея да се е целяло християнизирането на славяните във… Византия? И в крайна сметка – защо България се оказа най-успешния пазител и разпространител на кирило-методиевото дело? Отговорите на тези и други въпроси Горан Благоев търси от проф. Димо Чешмеджиев от Кирило-Методиевия научен център при БАН.
Защо папата посрещна с почести славянобългарският първопросветител?!
В деня, когато се чества успението на Св. Кирил Славянобългарски в предаването припомняме онези моменти от неговия живот, които обикновено се приемат за даденост, без да се осмисля тяхната причинно следствена връзка. Защо например Кирил и брат му Методий трябва да отидат в Рим, за да търсят благословията на папата за своята азбука, при положение, че са византийски мисионери в Моравия и Панония? А защо папата им оказва големи почести, макар да не са висши сановници? На коя от трите свещени азбуки двамата братя наподобяват глаголицата и за кого тя най-напред е била предназначена? Възможно ли преди моравските славяни с нея да се е целяло християнизирането на славяните във... Византия? И в крайна сметка – защо България се оказа най-успешния пазител и разпространител на кирило-методиевото дело? Отговорите на тези и други въпроси Горан Благоев търси от проф. Димо Чешмеджиев от Кирило-Методиевия научен център при БАН.
В деня, когато се чества успението на Св. Кирил Славянобългарски в предаването припомняме онези моменти от неговия живот, които обикновено се приемат за даденост, без да се осмисля тяхната причинно следствена връзка. Защо например Кирил и брат му Методий трябва да отидат в Рим, за да търсят благословията на папата за своята азбука, при положение, че са византийски мисионери в Моравия и Панония? А защо папата им оказва големи почести, макар да не са висши сановници? На коя от трите свещени азбуки двамата братя наподобяват глаголицата и за кого тя най-напред е била предназначена? Възможно ли преди моравските славяни с нея да се е целяло християнизирането на славяните във… Византия? И в крайна сметка – защо България се оказа най-успешния пазител и разпространител на кирило-методиевото дело? Отговорите на тези и други въпроси Горан Благоев търси от проф. Димо Чешмеджиев от Кирило-Методиевия научен център при БАН.
