Как човек взима решения за собствения си живот или смърт в затворена група. Каква е динамиката на взаимоотношенията на хората в групата. Отговорите на тези въпроси дава клиничният психолог и психотерапевт Иван Власев пред БНР.
„Хората търсят винаги познатото и когато виждаме съчетанието между добро и зло в една единствена личност, това ни обърква, а ние мразим да бъдем объркани. Всъщност, много по-лесно е да изберем едното“, казва Иван Власев.
Психологът разказа още, че т.нар. бордърлайни (тези, които са с гранично-личностно разстройство, което е модел, който работи на траен страх от отхвърляне. При тях основният защитен механизъм е т.анр. разцепване и тези хора много често се лутат между идеализация или пълно отхвърляне на дадена личност.
Затова, по думите на психолога, в случая с Калушев има идеализиране на лидера и пълно подчинение на групата, чиито членове с характеровите си особености и от страх да не бъдат отхвърлени, следват чинно всичко, които казва лидерът. Така се създава „усещането“ за семейство и за принадлежност към определена група.
Момчетата в тази група са практически отпаднали от всички останали социални групи, където биха принадлежали, при други обстоятелства. Такива са училище, извънкласни общи занимания, курсове, тренировки и пр. Извадени са и от семейството си.
Пътят към ада е постлан с добри намерения
„Не искам да обвинявам никого, но тези деца не са имали трайна привързаност със своите родители, те не са имали изградена трайна връзка. Те са имали проблем с адаптацията и може би родителите, наистина са ги завели там с идеята, че правят добро на децата си и въпреки всички доказателства. Нали разбирате това колко е болезнено“, казва психологът.
Той обясни също, че при разширеното меланхолно самоубийство се наблюдава един психически механизъм, който виждаме и при родителите – да се наблюдава този тип отричане на действителността, който е силно неприемлив за тяхната психика.
Според специалиста, в случая с Калушев става дума за радикализация, която е преминала в психотична динамика. „Тук говорим за мисия, специалност, за превъзходство, за някакви религиозни практики, възможно е да има и някакви идеи за прераждания, след смъртта – и от изнесените записи, и от полицията, ние не виждаме никакви симптоми на меланхолия или тежка депресия при участниците в този случаи.“