С щипка вълшебство започва приказката, разказваща за голямата любов в живота на един мъж - тази към стъклото. Нея той ни разказва, разхождайки ни из светлата зала на “Квадрат 500”, приютила прозрачната красота, създадена от повече от 160 творци от над 60 държави и показана в третото за София Международно биенале на стъклото.

Сред тези автори е и Никола. Буди се в чужда държава с усещането, че е смазан. Така му хрумва нещо,на пръв поглед плашещо. Маже подметките на обувките на хора, почувствали се дискриминирани, със специална вакса. След това залепя същите тези подметки върху лица им. Така, по-късно се получава стъклена отливка  във формата на стъпка, в която се вижда как грайферът се е отбелязал върху очите, устните, ушите и бузите на онези, които  всеки ден настъпваме без да виждаме следите от болката им.

Историята на стъклото датира от преди около 5000 години. Тогава то е открито от финикийците. Прозрачният материал се прави от пясък, сода на прах и варовик. Тези съставки се стопяват в пещ при около 1500 градуса. Точно толкова се оказва и нужната температура, при която сместа от любопитство, дързост и постоянство се стапя, за да превърне едно сърце такова - направено да тупти от и за стъклото. Алхимия, извършена от чешкия майстор Станислав Либенски, която днес предава през времето неговият ученик - преподавателят по художествено стъкло в София и Прага - доцент Константин Вълчев.