Икономистът доц. д-р Красен Станчев от Софийския университет, председател на УС на Института за пазарна икономика (ИПИ), направи коментар на платформата в „Нашият ден“.
- Реклама -
„Благодарение на събраната информация ние може да даваме оценки и прогнози за поведение и развитие на пазара. На база подобна перспектива правителството и отделни стопанства ще имат прогнозна – моментна и дългосрочна картина, която може да им помогне за вземане на решения по отрасли и доходи, включително на макроравнище за някои отрасли и на база проверими очаквания за възстановяване на икономиките“, казва д-р Красен Станчев.
„Това не е типична криза. Икономическите кризи възникват, когато някой се отказва да купува нещо, друг не може да го достави и да го продаде, фирмите започват да фалират, хората остават без работа… това е типична рецесия. Сега нещата са доста различни.“
Това, което можеше да стане в България е относително просто:
„Има 1,5 млрд. лв. излишък в бюджета, има около 3 млрд. лв. приходи от данъци от фирмите, които в крайна сметка страдат и могат да бъдат освободени от тези данъци – завинаги или за определен период, има фонд за безработица, който също се финансира от работодателите – тези всичките пари могат спокойно да останат в икономиката. Прави се обратното на това, което е поуката от историята. При много популярната схема 60:40 онова, което се връща към работещите/безработните, е 308 лв. Това е два пъти по-малко от минималната работна заплата. Защо трябва да се прави това, след като на работодателите може да се отпуснат тези пари, с които те са финансирали фонд безработица, и онова, което те дължат на бюджета за определен период от време, тъй като бюджетът на България е с най-високия резерв в ЕС.“
Икономистът доц. д-р Красен Станчев от Софийския университет, председател на УС на Института за пазарна икономика (ИПИ), направи коментар на платформата в „Нашият ден“.
- Реклама -
„Благодарение на събраната информация ние може да даваме оценки и прогнози за поведение и развитие на пазара. На база подобна перспектива правителството и отделни стопанства ще имат прогнозна – моментна и дългосрочна картина, която може да им помогне за вземане на решения по отрасли и доходи, включително на макроравнище за някои отрасли и на база проверими очаквания за възстановяване на икономиките“, казва д-р Красен Станчев.
„Това не е типична криза. Икономическите кризи възникват, когато някой се отказва да купува нещо, друг не може да го достави и да го продаде, фирмите започват да фалират, хората остават без работа… това е типична рецесия. Сега нещата са доста различни.“
Това, което можеше да стане в България е относително просто:
„Има 1,5 млрд. лв. излишък в бюджета, има около 3 млрд. лв. приходи от данъци от фирмите, които в крайна сметка страдат и могат да бъдат освободени от тези данъци – завинаги или за определен период, има фонд за безработица, който също се финансира от работодателите – тези всичките пари могат спокойно да останат в икономиката. Прави се обратното на това, което е поуката от историята. При много популярната схема 60:40 онова, което се връща към работещите/безработните, е 308 лв. Това е два пъти по-малко от минималната работна заплата. Защо трябва да се прави това, след като на работодателите може да се отпуснат тези пари, с които те са финансирали фонд безработица, и онова, което те дължат на бюджета за определен период от време, тъй като бюджетът на България е с най-високия резерв в ЕС.“
