В манифеста, който е прочетен в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново, се обявява, че България е независимо Българско царство и се призовава този акт да намери одобрението на Великите сили (това са Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия – държавите, които не позволяват създаването на младата българска държава на Берлинския конгрес през 1878 година).
Самият Фердинанд се самообявява за цар на българите, възстановявайки титлата на българските монарси от Първото и Второто българско царство. След прочитането на манифеста е отслужен молебен за благоденствието на българската държава.
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. Високата порта обаче иска България да плаща голям данък. В качеството си на министър-председател Александър Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал още от Руско-турската война, в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта ѝ.
Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.