Характерното за стила на Бойко Борисов и на ГЕРБ е, че успешно се справят с кризи. Това каза политическият анализатор Георги Харизанов пред „Фокус“.
- Реклама -
„За разлика от много български политици Борисов не се обиди на българския народ в моментите, когато изпитваше трудности. Може би основното, което го отличава от останалите политически лидери до момента. Не се обиди, не се скри и не потърси друго поприще, а продължи да си вярва. Това някак си накара и хората да продължат да му вярват. 2013 г. беше такава година, в която, ако се направи паралел с г-н Костов от 2001 г., Борисов успя да удържи първо партията си и второ – собствената си мотивация да продължи напред в политиката“, коментира Харизанов. По думите му това е довело следващите победи на парламентарните избори, както и до следващите мандати. „Мисля си, че това, което го отличава е, че продължи да си вярва и да бъде положително настроен към хората. Те разбира се, му отговориха със същото“, отбеляза Харизанов.
Според него преди COVID кризата и събитията от миналото лято, фокусът на третия мандат на Борисов е била външната политика. „Като че ли България му отесня и професионалният екип, който изгради, му позволи леко да се дистанцира от ежедневните теми и проблеми тук и да погледне към международната сцена. Затова предпоставките бяха няколко. Първата беше председателството на Съвета на Европа, което България домакинстваше на ротационен принцип. От там в търсене на акцент, с който това председателство да бъде запомнено. Така се стигна до темата със Западните Балкани, с разширяването на ЕС. От там дойде основният импулс за поканата към Р Северна Македония и Албания. От там дойде темата с транспортните коридори, газовата инфраструктура и изграждането на свързаността между отделните държави“, обясни Харизанов.
„След това последва и срещата във Варна между Ердоган, Юнкер и Туск. Заради COVID кризата практически се замразиха международните отношения, поради невъзможността да се пътува и затварянето на границите. Държавите отново се фокусираха върху вътрешните си проблеми и това беше третата криза, с която правителството на ГЕРБ беше принудено да се справя“, припомни политическият анализатор.
Характерното за стила на Бойко Борисов и на ГЕРБ е, че успешно се справят с кризи. Това каза политическият анализатор Георги Харизанов пред „Фокус“.
- Реклама -
„За разлика от много български политици Борисов не се обиди на българския народ в моментите, когато изпитваше трудности. Може би основното, което го отличава от останалите политически лидери до момента. Не се обиди, не се скри и не потърси друго поприще, а продължи да си вярва. Това някак си накара и хората да продължат да му вярват. 2013 г. беше такава година, в която, ако се направи паралел с г-н Костов от 2001 г., Борисов успя да удържи първо партията си и второ – собствената си мотивация да продължи напред в политиката“, коментира Харизанов. По думите му това е довело следващите победи на парламентарните избори, както и до следващите мандати. „Мисля си, че това, което го отличава е, че продължи да си вярва и да бъде положително настроен към хората. Те разбира се, му отговориха със същото“, отбеляза Харизанов.
Според него преди COVID кризата и събитията от миналото лято, фокусът на третия мандат на Борисов е била външната политика. „Като че ли България му отесня и професионалният екип, който изгради, му позволи леко да се дистанцира от ежедневните теми и проблеми тук и да погледне към международната сцена. Затова предпоставките бяха няколко. Първата беше председателството на Съвета на Европа, което България домакинстваше на ротационен принцип. От там в търсене на акцент, с който това председателство да бъде запомнено. Така се стигна до темата със Западните Балкани, с разширяването на ЕС. От там дойде основният импулс за поканата към Р Северна Македония и Албания. От там дойде темата с транспортните коридори, газовата инфраструктура и изграждането на свързаността между отделните държави“, обясни Харизанов.
„След това последва и срещата във Варна между Ердоган, Юнкер и Туск. Заради COVID кризата практически се замразиха международните отношения, поради невъзможността да се пътува и затварянето на границите. Държавите отново се фокусираха върху вътрешните си проблеми и това беше третата криза, с която правителството на ГЕРБ беше принудено да се справя“, припомни политическият анализатор.
