От доста време насам твърдя, че е крайно време да се напише изцяло нов Наказателен кодекс – модерен, работещ и адекватен за обществените отношения след 1989 г. Това е необходимо, защото настоящият НК е приет в далечната 1968 г. и вече е морално остарял. През годините той е претърпял множество поправки – кърпен е за щяло и нещяло, а днес вече не отговаря на нуждите на обществото.
За съжаление настоящите управляващи нямат нито капацитет, нито желание да ни предложат цялостно решение на проблема. Защото тогава няма и те да са в безопасност. Затова те отново ни предлагат поредната поправка на парче. Тя ще остане в историята като “интимната поправка”, защото заменя фактическото съпружеско съжителство с понятието “интимна връзка”.
За всички е ясно, че промяната на една формулировка с друга няма да реши проблема с домашното насилие. Това е просто прах в очите на обществото.
Няма да сработят и завишените наказания за насилниците, защото е без значение какъв е размерът на наказанието, ако то не се налага. А дори и след промените, нашият НПК ще си остане най-формалистичния в ЕС и процесът ще продължи да се шиканира по същия начин, както и досега.
Поправката обаче крие в себе си друга опасност – тя отваря вратата за приемането на Истанбулската конвенция по заобиколен начин, защото чрез понятието “интимна връзка” впоследствие могат да бъдат регламентирани и еднополовите бракове. Въпреки ясното решение на Конституционния съд на България. Вероятно именно това е истинското интимно намерение на управляващата сглобка.