„Ама ти не затова си там!“
Добре. Ще спра да карам хиляди километри из България в неработните за парламента дни и да ходя при тези деца. Ще спра да прекарвам часове наред с тях, за да ги убеждавам да учат и да спортуват. Ще спра да им търся учители и курсове. Ще спра да им казвам какво са наркотиците и как да се предпазят от тях, преди да са съсипали живота им. Ще спра да се запознавам лично с всяко от тях и да си говорим човешки за проблемите им. Ще спра да ги мотивирам и да инвестирам в образованието им.
Вместо това ще започна да взимам думата по десет пъти на ден – уж за процедура към председателя, а всъщност – за да обиждам опонентите си. Ще внасям питания, на които знам отговора, за да губя времето на целия парламент и после ще казвам: вие нищо не правите. Ще привиквам министри на изслушване, но няма да ги слушам, а ще блъскам по масите, ще ритам седалките и ще грухтя от място, та никой да не чуе какво казват. Ще входирам законопроекти, които знам, че няма да бъдат приети, но това ще ми дава часове време на трибуната, за да плямпам отровни лъжи и да се правя на спасител на страната ми.
„Ама ти не пишеш закони!”
Добре. Освен утре да помоля юристите, икономистите и всички други образовани колеги от нашата група да спрат да пишат закони и да оставят това на мен. Аз също пиша. Вярно – песни, ама все е писане. Ще помоля и някой от математиците да ми обясни как се правят реформи и се приемат най-важните закони с 67 от общо 240 депутата.
И за финал – любимото ми.
“Ти това можеш да го правиш и без да си депутат!”
А ти правиш ли го?
Христо Петров, Фейсбук