Кремъл: Няма да се водят разговори за връщане на смъртното наказание
След най-смъртоносната атака на Русия от две десетилетия
Кремъл заяви в понеделник, че не участва в дискусиите за възстановяване на смъртното наказание, повдигнати от висши съюзници на президента Владимир Путин след най-смъртоносната атака на Русия от две десетилетия.
Въоръжени мъже нахлуха в концертната зала на Crocus City Hall близо до Москва в петък, убивайки най-малко 137 души и ранявайки 182 - най-голямата загуба на цивилен живот в Русия от обсадата на училището в Беслан през 2004 г.
Русия е задържала четирима мъже, най-малко един от които е гражданин на Таджикистан, които според нея са извършили директно нападението. ISIS пое отговорност.
„Сега много хора задават въпроси относно смъртното наказание. Тази тема, разбира се, ще бъде задълбочено, професионално, смислено проучена“, каза Владимир Василев, парламентарен лидер на фракцията „Единна Русия“ в долната камара на парламента, цитиран от държавната информационна агенция ТАСС в събота.
Дмитрий Медведев, съюзник на Путин, който изкара мандат като президент на Русия и стана рязко ястребов, след като Русия изпрати войските си в Украйна преди две години, обсъди задържаните заподозрени в своя канал в Telegram в понеделник.
Кремъл заяви, че няма да участва в разговори за премахване на мораториума върху смъртното наказание.
"В момента не участваме в тази дискусия", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери на ежедневен брифинг.
Смъртното наказание е законно в Русия, но не са извършвани екзекуции от 1996 г., когато президентът Борис Елцин издаде указ, установяващ де факто мораториум, който беше изрично потвърден от Конституционния съд през 1999 г.
Наказателният кодекс на Русия понастоящем позволява смъртно наказание за пет престъпления: убийство, геноцид и опит за убийство на съдия, полицай или държавен служител.
Снимка: БГНЕС