Това е най-тежкото състояние, в което е бил Народният театър, заяви пред БНР служебният министър на културата проф. Велислав Минеков.
Той декларира, че винаги ще е на страната на творците в театъра:
„Това е колектив, който работи заедно. Това не е театър за моноспектакли. Те работят всички заедно – от осветителя до последния артист, техници, шивачки – всички са заедно. Това е абсолютен шок, който няма да бъде излекуван просто с уволнението на Василев. Затова ще са нужни години“.
„Мисля, че работодател, който иска от служителите да се подпишат в негова защита, е явление, което е изключително унизително за самия работодател“, коментира проф. Минеков.
Според него целта е да се насочи целия проблем извън институцията.
„Има натиск. Има редица професионалисти, които са били принудени да напуснат – някои от тях с малко обезщетение. Сред тях има професионалисти, които за съжаление няма и да се върнат. Имало е също едно разбиване на врата по поръчка дали на директор, дали на пиар, което е много загадъчно“, посочи служебният министър на културата.
Според него в основата е моралният въпрос дали Велислава Кръстева ще си подаде оставката:
„Василев (бел.ред. директорът на Народния театър Васил Василев) не е смел човек. Той никога не би се опитал да помоли някой да напусне или да направи каквито и да било постъпки за това напускане. Лицата са 2. Едната е уволнената от мен, дисциплинарно миналата година, г-жа Стефова, която той назначи на странния пост главен секретар. В момента всичките тези подписки и събрания се водят от нея. Има абсолютна шпиономания, телефоните трябва да се оставят отвън, трябва да се подпишат всички вътре в сградата… Атмосферата наистина е ужасна. Тук някой сам и доброволно трябва да напусне. А може би лицата, които трябва да напуснат, са вече трима. На този кантар, на който стои назначеният за директор чиновник плюс тези две госпожи – от другата страна стоят лица, които са имена и които, ако отсъстват от театъра, това ще причини финансови щети на театъра“.
За скандала в Народния театър министърът подчерта, че няма нищо общо с него:
„Нито съм писал по врати, нито аз съм избирал пиарките вътре и главните му секретарки. За съжаление, първо беше едно изключително непочтено поведение с едно много тежко интервю във вестник с неприятен адрес, с назоваване на лице, което е извършило престъпление, че това е етнически проблем – не знам защо е такъв. Един месец се мълча. За един месец станаха чудеса. Този скандал можеше изобщо да не излезе на сцената на Народния театър. Той можеше да бъде решен в половин час, без никой да разбере“.